Стъклените плаки на Антип Обущаров

Кога за първи път чухте името Антип Обущаров /1888 – 1942/ – току що или вече знаехте за него? Аз лично научих за този фотограф от статус във Facebook на Александър Иванов. Разбира се веднага потърсих връзка с него. Благодарение на отзивчивостта му мога да ви разкажа част от историята на непознатия майстор от село Шипка. В по-пълен обем за него ще научите в близко бъдеще. На 14 август 2021 година в Музея на фотографията в Казанлък ще се открие ретроспективна изложба с част от намерените стъклени плаки на Антип Обущаров. Тя ще бъде отворена за разглеждане до 10 септември 2021 г.. Датата на откриването не е избрана случайно. Именно на този ден преди 133 години е роден фотографът. В близко бъдеще предстои още издаване на фотоалбум, в който ще бъдат разкрити повече данни за живота и творчеството му.

Кратка биографична справка

Антип Коев Обущаров е родом от село Шипка. Той е третото от шест деца в семейството на обущаря Койчо Шутев. Липсват точни данни кога започва своята фотографска кариера, но има свидетелства за преминатa девет месечна специализация във Виена през 1915-а година. Това, което се знае със сигурност е, че Антип Обущаров има издадени над 40 картички, тъй като първоначално извършва фотографско-издателска дейност. Може да се предполага, че тези изображения са създадени още през 1906-та година. За да се предпази от плагиатство той издълбава името си върху емулсията на плаката. Това е неговото ноу-хау, тъй като повечето фотографи от онова време използват печат. Разбира се той също е имал свой, който е използвал в различни случаи.

Животът на Антип Обущаров е изпъстрен със случки, подходящи за филмов сценарий. Той е бил дърводелец, изобретател, артистичен и музикален талант и активен общественик с леви убеждения. Участва като полкови фотограф в Междусъюзническата и Първата световна война. В началото на 30-те години се мести в Плевен, когато и където животът го свързва с учителката Екатерина. Заедно имат три деца – двама сина, носещи името Александър и дъщеря. Първият син почива на 11 години, а вторият се ражда 6 месеца след смъртта на баща си. Антип почива в Плевен на 54 годишна възраст.

Шипка през погледа на Антип Обущаров

До началото на 30-те години Антип снима живота в село Шипка. По онова време той вероятно е единственият фотограф в това населено място. Любопитен факт е, че Обущаров не е имал лично ателие, а само стаичка за проявяване на плаките, намираща се под стълбището на родната му къща. Самата тя е в близост до днешния Етнографски музей. В действителност той предпочита да снима из цялото село и околностите му. Можем да предполагаме, че това той прави с няколко различни фотоапарата. В част от фотографиите се забелязва куфарчето за неговата техника.

Портретите и общите снимки, които създава, имат за фон района на манастира, училището, пощата, семинарията и дори домовете на сниманите. Също така той прави множество фоторепортажи за селския живот – на нивата, в розоварната, от кръчмата и сред природата. Кадрите са безценно свидетелство за тогавашните шипченски фамилии с техния стил на обличане и поминък, изпращането на войници на фронта, сватби, погребения и гледки от улиците на града. Документира дейността на множество организации от онова време. Сред тях са дружествата „Зора“, ‘’Братство“, „Бистра водица“, “Есперанто“, „Залесяване в Шипка“, „Младежи участват при строежа на паметника на връх „Свети Никола“. През месец май 1925 година е принуден да направи най-трудните кадри в своя живот – да заснеме труповете на убитите си близки и роднини (майка, сестра, зет и близък приятел).

История на архива

В средата на 90-те години наследници на малкия брат на Антип даряват над 500 стъклени плаки на Етнографски музей „Чирпанлиевата къща“ – гр. Шипка. Тогавашната уредничка на музея Гина Хаджиева приема дарението. Състоянието им не е никак добро, поради факта, че близо 75 години са стояли под стълбището в родната къща на фотографа. Липсата на техническа и финансова възможност по онова време е повод, те да останат в музея непоказани за още 25 години. Плаките са с размери 10/15, 13/18 и 18/24 см.

Днес те вече могат да се видят по начин, който авторът напълно заслужава. Александър Иванов приема присърце работата по проекта и се съгласява да бъде съставител на изложбата и албума. Със сканирането се заема Виктор Герасимов. От наследниците на Антиповите братя са получени множество фамилни снимки, а частни колекционери са изпратили десетки картички.

Ето какво разказва Александър Иванов за емоцията след първата среща със стъклените плаки на Антип Обущаров: „Аз лично бях удивен, защото не очаквах, че ще открия подобен архив на няколко километра от родното ми село. За мен животът и делото на Антип са много близки, защото той има изключително отношение към съселяните си. Считам, че не е редно да реставрираме плаките и да ги правим такива, каквито не са. Може би тези поражения след 100 години са онази хубава намеса на времето върху труда на Антип. В част от плаките сякаш избирателно са заличени едни образи, а са подчертани други.“

Преди време Етнографски музей „Чирпанлиевата къща“ кандидатства за финансиране по програма „Съхранение и популяризиране на културното наследство“, но след отказ екипът се нагърбва сам да набере нужното финансиране за изложбата и издаването на албум – монография. С написването на монографията се заема живеещата във Франция и родена в Казанлък Петя Големанова. Приканваме всеки, който желае, да се включи с дарение, чрез което музеят ще дофинансира целите си, залегнали в неодобрения проект. Към тях спадат още:

• Допълнително проучване на историята и живота на Антип Обущаров.
• Пътуваща изложба в София, Пловдив, Плевен, Стара Загора, Габрово.
• Дигитална изложба в онлайн среда и на място в Чирпанлиевата къща.

Тук ще намерите текуща информация за събраните към момента средства и начини за дарение.

Ще бъдем благодарни на всеки, който е готов да се включи в инициативата на клуб Photoworld за запазване на българската фотографска памет и ще очаквам вашите спомени и снимки на имейл: anton@photoworld.bg

Автор: Антон Даскалов