За Борис Маждраков /1887 – 1962/ не е писано достатъчно в българските източници. На неговото име попаднах съвсем случайно, покрай търсенето на информация за друг фотограф. Оказа се, че повече за него може да се намери в чуждестранни книги и медии, защото още през 20-те години на миналия век емигрира в САЩ. Там той работи за филмовото студио „Парамаунт“ и вестник „Ню Йорк Таймс“. Разпалих ли любопитството ви? Е, нека заедно се потопим в един свят на кралски особи, аристокрация и Бродуей.
Кратка биографична справка
Борис Маждраков е роден в София и е част от род с богата история. Още през 1905 година баща му го праща във Виена, където трябва да учи за железопътен инженер. Вместо това той се записва на курсове по рисуване и започва работа във фотографското студио Адел. Същото е собственост на Адел Перлмутер и е известно като ателието на Императорския двор. Именно там Борис се издига до управител на студиото и снима короновани особи, аристократи и други известни личности от артистичните и финансови среди, преди пред обектива му да застанат известните български личности.
През 1912 година Балканската война го заварва в София и е мобилизиран във военното разузнаване. Три години по-късно организира първата фотографска изложба в България в Тръпковата галерия. След края на войните се установява в ателието на Тома Хитров, където работи с Елена и Иванка Хитрови. През 1922 емигрира в Ню Йорк, за да избегне съдебно преследване за стрелба по човек, а и заради любовта си към Иванка. Там двамата се женят, а той основава студио под търговската марка M.I.Boris. Загива през 1962 година при нелеп инцидент в сградата, в която се намира студиото му.
Родът Маждракови
В родословното дърво на семейство Маждракови намираме информация, че Борис е част от голяма фамилия, водеща началото си около 1750 година в района на Великотърновско. Пак там откриваме и наличието на герб, разказващ за тяхното минало. Един от символите му е изправено копие и символизира връзката с родовото име. Информацията за Борис е оскъдна, но въз основа на други източници ще запълним тази празнина. Все пак легендите за неговия род вероятно по някакъв начин обуславят протичането на живота му в България и странство. Борис Маждраков е баща на двама сина – Том и Иван, чиито наследници вероятно все още пазят част от фотографските колекции.
В средите на виенската аристокрация
Буржоазното родословие на Борис Маждраков вероятно е причината той да замине за Виена, за да се учи за железопътен инженер. В Академията по изкуства, където обаче той тръгва на курсове по рисуване, младият автор се прехласва по символизма и експресионизма на Франц фон Щук и Густав Климт. Талантът му да рисува и най-вече да гравира е забелязан и признат от собственика на студио Адел. Борис е нает да прави ретуш и корекции върху стъклените негативи и именно там изгражда свой отличаващ го стил.
Ателието е модерно обзаведено с мебели от абанос и позлата, турски килими, кристални огледала и вази с цветя. По това време основателката на студиото Адел Перлмутер прекратява своята творческа дейност и прехвърля мениджърските отговорности на своите братя. Портретите на местната аристокрация трябва да бъдат изпипани до съвършенство, а с добрата си работа над премахването на несъвършенства по кожата, проблеми в позата или дефекти Маждраков се отличава и през 1910 година става управител на студиото. Две години по-късно напуска града и се завръща в София.
Първата фотоизложба в историята на България
След завръщането си от Виена, Борис Маждраков взема участие в Балканските и Първата световна война. Едва не губи живота си на два пъти. Бива ранен, а в последствие заболява от коремен тиф. След войните разбира, че е загубил собствеността си във Виена, но славата му на фотограф, работил за Австрийския кралски двор му отваря врати за кариера в България под патронажа на Фердинанд I.
Борис Маждраков осъществява своята първа фотографска изложба през 1915 година в галерията на Тръпко Василев. Твърди се, че това е първата фотографска изложба в България изобщо. Представени са портрети на известни личности, групови снимки и изгледи. В същия период Борис започва работа в студиото на вече покойния Тома Хитров, което се ръководи от вдовицата Елена. Абдикацията на Фердинанд и идването на власт на Цар Борис III след края на Първата световна война води до промяна на културната среда в столицата на България. Това дава възможност на Маждраков усилено да експериментира в своите фотографски творби.
За втората му изложба от началото на 1922 година откриваме информация във вестник „Фотограф“. В нея Борис Маждраков показва портрети на известни личности. Сред тях са скулптура Андрей Николов, художника Константин Щъркелов и полския посланик Габровски. В други източници откриваме информация, че той е правил портрет и на новокоронования български Цар Борис III. В материала на Т. Апостолов за вестник „Фотограф“ се посочва, че: „Талантливият наш колега и член на фотографското дружество в България художникът-фотограф Борис Ив. Маждраков на 1-ви януари т.г. откри за голяма моя изненада втората си изложба с фотопортрети.“
Скоро след изложбата Маждраков емигрира в САЩ, тъй като го грози опасност от съдебно преследване за стрелба по човек. Преди да се премести в Ню Йорк за постоянно, той оставя още една следа в България. Неговото име стои редом до това на Иван Карастоянов върху устава на Фотографското сдружение в България със седалище в София от 1920 година. Копие от него се съхранява в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
Превземането на новия свят
Премествайки се в Ню Йорк, Борис Маждраков се жени за Иванка Хитрова и отваря собствено студио в своя апартамент, което по-късно мести в един от най-престижните квартали на града – Манхатън. Неговата марка M.I.Boris става толкова популярна, че сред клиентите му се нареждат известни артисти и личности от висшето общество на Ню Йорк. За кратко работи към филмовото студио „Парамаунт“, но прекратява взаимоотношенията си след тяхното преместване на Западния бряг и заради нежеланието му да напусне „голямата ябълка“. Получава предложение да премине на щатна работа във вестник „Ню Йорк Таймс“, която също отказва, предпочитайки да запази своята независимост. Първата му публикувана снимка зад океана обаче е именно в този вестник (през 1923 година) и представлява портрет на трима македонски революционери. През 30-те години артистичният му стил преминава в по-реалистичен, започвайки да снима редица светски събития, след което следите за неговото творчество се губят…
Ще бъдем благодарни на всеки, който е готов да се включи в инициативата на клуб Photoworld за запазване на българската фотографска памет и ще очаквам вашите спомени и снимки на имейл: anton@photoworld.bg
Автор: Антон Даскалов
Източници:
- Shields, D. “American Silent Motion Picture Photography”. Chicago, 2013, p. 245-249
- Апостолов, Т. „Изложба на фотопортрети“. Фотограф, 1922-8,9,10, с.29-30
- http://www.mazhdrakovi.com/ (посетен на 21.11.2020 година)
- https://www.broadway.cas.sc.edu/content/m-i-boris (посетен на 21.11.2020 година)
