Да се говори за аварията в Чернобил в момента е модерно. Заради сериала на HBO – не заради нещо друго. Иначе леко и тихомълком датата 26 април се изнизва почти незабелязано всяка година. Естествено мненията за сериите са крайно разнородни – от много положителни до крайно отрицателни и търсещи грешки във фактологията. Появиха се и хора, които не приемат цялата тази ‘истерия’ и изказвания от вида, че се „ровим в радиоактивността на социсторията си“, а „народи преоценили миналото си – гледат напред“.
Чудесно!
Моето мнение е, че тази авария с всичките човешки грешки, с малодушието на една власт, с човешките трагедии по времето и години след това НЕ ТРЯБВА да се забравя. Трябва да се помни. Не за друго – за да не се повтаря. И не само самата авария. А възможността хора на власт да си играят с човешки животи. От страх, слабохарактерност или каквато и друга да е била причината.
Трябва да помним миналото си и да не повтаряме грешките, за да имаме бъдеще. А каквото правим сега да не следва максимата „След мен и потоп“, която е модерна във всички сфери на BG реалността.
Мен лично този сериал ме ядосва (случките около трагедията, просто съпреживявам със сериала). Цялата болка, личните трагедии на толкова много хора, толкова много смърт… Яд и безсилие, че така лесно единицата човешки живот става разменна монета за власт.
А това не е спряло!
Извадете си главите от пясъка, щрауси мои!
И поклон – пред всички дали живота си или здравето си тази трагедия да не достигне невъобразими размери!
И нека снимките говорят
При първоначалният вариант на статията тук трябваше да виждате снимки, показваща трагедията и влиянието й върху здравето на хората – бебета с деформации, кадри на засегнатите от радиацията ликвидатори… Ако някой се интересува, може да потърси снимките на Игор Костин.
Автор: Вили Гутова
