Чрез фотографиите си Петра Марѝно разказва визуални микроистории от градската среда. Тя се интересува основно от взаимоотношенията между средата и нейните обитатели. Работите ѝ отразяват присъствието на хората чрез следите, които те оставят след себе си, обитавайки дадено място. Наслояването на тези следи образува своеобразен палимпсест – абстрактен документ, който изгражда „душата на мястото“.

Фотографии на Петра Марѝно са награждавани в конкурси в Япония, САЩ, Австрия, Великобритания и др. Публикации на нейни работи има в броеве на списания „LIGHT – a journal of photography & poetry“, Ню Йорк и „Obscura – списание за съвременна фотография“, София. През 2023 г. тя прави втората си самостоятелна изложба в „Топлоцентралата“ и издава първата си фото книга „Следи от топлина“ с фотографии, направени в сградата преди превръщането ѝ в център за съвременно изкуство.

Повече нейни работи може да видите на petramarino.com

ПРОЕКТИ

Въобразени пейзажи

Прекарваме огромната част от живота си затворени между стени. Стените обикновено ги възприемаме като невидими или ги обвиняваме, че спират погледа ни и въображението ни. Стените могат да ни въздействат както като „препятствия“, така и като „нищо“, просто не ги забелязваме.

Въпреки това, стените са също така и екрани, на които се проектира нашият живот, оставяйки следи след себе си. Тези слоеве се натрупват през годините, превръщайки стените в палимпсести. Натрупаната памет им дава „живот“ и те започват да разказват истории. Ако се вгледаме, ние можем да чуем тези истории и да пътуваме чрез тях. Духът на стените може да се види.

Събраните тук „пейзажи“, са се формирали през времето без съзнателна човешка намеса. Слой след слой, стените са се превърнали в портал през времето и пространството – точно обратното на обичайния символизъм на ограничението.