Вероятно сте попадали на информацията, че Димитър Дейнов /1943 – 2019/ е първият български фотограф получил престижна награда от World Press Photo. Това се случва почти десетилетие след като започва професионалната си кариера в БТА. След промените в България фотожурналистиката му става достояние и по света. С изключение на интервюто, дадено пред Цветан Томчев, трудно се открива друга информация за него. Въпреки това получих негови кадри, които ще бъдат публикувани за първи път в родното интернет пространство. Представям ви това, което успях да събера до момента, но искам да напомня, че всички наши теми са отворени за надграждане. За целта може да пишете на имейла посочен в края на всяка статия, за което предварително ви благодаря.
Кратка биографична справка
Димитър Дейнов е роден в град Кула, Видинска област. Още преди да започне училище родителите му се местят в София. През 1961 година завършва средното си образование и постъпва във военновъздушните сили на България. Във фотографията се влюбва случайно покрай колега-фотограф на своя брат. Сам споделя, че не е завършил професионалния техникум. Първият му апарат е бакелитен „Пионер“. След казармата кандидатства в полската филмова школа в Лодз, където е класиран на първо място. Там разбира, че мястото му е трансформирано и е изместен от друг кандидат. Налага се да положи нов изпит за оператор. Въпреки че изненадва комисията и получава отлична оценка, отново трябва да промени избора си. Така до 1967 година учи история на изкуството в Краков. Година по-късно започва работа в БТА, а през 1993 преминава в Асошиейтед прес, където остава 13 години.
За годините в Българска телеграфна агенция
Димитър Дейнов работи за Българската телеграфна агенция в продължение на 24 години. Първият му период е като фоторепортер до есента на 1976 година. Следват 12 години като заместник главен редактор и още четири – като главен редактор на „Пресфото“. На терен е отразявал множество протоколни, но и спортни събития. Една от любимите му теми е футболът. Снимал е също в чужбина – международния фестивал на младежта и студентите в Куба.
Позволих си да се свържа с настоящия главен редактор на „Пресфото“ г-н Владимир Шоков. Благодарение на него публикуваме няколко кадъра от архива на БТА. От тях ставаме свидетели на срещата между Тодор Живков и Франсоа Митеран, при посещението на френския президент в България през януари 1989 година. На друг е интронизацията на новия български патриарх Максим на 4 юли 1971 година. Серията завършва с четящата вестник Невена Коканова по време на филмовия фестивал „Варна 1967“. Всъщност с актрисата Димитър Дейнов се среща няколко години по-рано. Когато е в 10-ти клас той помага в работата на Бончо Карастоянов и Георги Славчев. Тогава те снимат филма „Бъди щастлива Ани“ с участието на младата Коканова.
За годините в Асошиейтед прес
В „Асошиейтед прес“ Димитър Дейнов започва работа на своя рожден ден (8 ноември) през 1993 година. Там той остава до 2005-та, а в архива им могат да бъдат разгледани над 800 негови кадъра от този период. По негови спомени снимането на протоколни събития изобщо не се е брояло за журналистика в „Асошиейтед прес“. То се е случвало само за президент, министър-председател или външен министър. Всичко останало е било обект на заявка на клиент.
„Цифровата техника действа деморализиращо на фоторепортерите. Навремето – имаш 12 кадъра във фотоапарата и се научаваш да цениш всеки от тях. Натискаш спусъка само тогава, когато си уверен, че трябва да се снима. Защото снимката човек трябва първо да я помисли. За части от секундата дори да е, но да я видиш, да прецениш дали това е, което ти трябва.“
Димитър Дейнов
Спомени за Виетнам
Като фоторепортер на БТА Димитър Дейнов посещава Виетнам през 1973 година. Пристига там на 3-ти март, когато се подписва мирното споразумение между Северен Виетнам и САЩ. Тогава, след последната бомбардировка над Ханой е направена снимката на медицинската сестра Ан Ли. В тази нощ тя била дежурна и бомбите падали на серии. Чула взрив близо до тяхната къща и се затичала да види какво се случва. В този момент паднала бомба върху поликлиниката. Така оцеляла, между два взрива, но загубила семейството си. Именно кадърът, в който тя държи портрет на своите деца взима първа награда в категория “A view of woman“ на World Press Photo през 1975 година. Същият получава и втора награда от Интерпресфото. Друга снимка от землянка, в която учат деца получава специалната награда от министъра на културата на ГДР Маргот Хонекер. Тя представлява куфарче с апарат „Практика“ и три обектива – първият „професионален хубав личен фотоапарат“, спомня си фотографът. Кадрите от Виетнам наброяват приблизително 100 черно-бели филма.
Човек на пустинята
В сайта за история през обектива „My century” откривам разказ на самия Димитър Дейнов за снимката от 1984 година, на която Тодор Живков и Муамар Кадафи са се излегнали върху килим: „От едно посещение на Живков в Либия е и снимката върху килима в пустинята. Цялото посещение за мен бе осеяно с изненади. Рано сутринта имаше среща в палатката на Муамар Кадафи, отидохме там и снимахме, каквото можеше да се снима. Продължихме през пустинята. В един момент колоната от коли изненадващо спря. Аз грабнах чантата и видях, че охраната на Кадафи разпъва един килим. Така в този момент те бяха седнали да обсъждат важни въпроси, инициативата дошла от Кадафи, и така, на земята, насред нищото водеха преговори. Кадафи обичаше да парадира с това, че е „човек на пустинята“.
Ще бъдем благодарни на всеки, който е готов да се включи в инициативата на клуб Photoworld за запазване на българската фотографска памет и ще очаквам вашите спомени и снимки на имейл: anton@photoworld.bg
Автор: Антон Даскалов
