
Колко често се вглеждате в природата? Просто ей така. Да спрете и да погледате. Да се слеете с това, което виждате…
„Здравейте! Казвам се Христина, на 36 години, от гр. Кърджали и обичам да снимам. Много често, снимайки прекарвам времето, залегнала по тревите :), защото фотографията се превърна в любимо хоби, а макрофотографията – в страст.“
Представи си, че се смаляваш и можеш да влезеш в света на твоите модели. Как ще прекараш времето там? Какво би ги попитала?
Много би ми било любопитно да се озова в техния свят 🙂 и ако имам тази възможност, може би ще ги попитам как ние хората изглеждаме в техните очи, дали ни харесват, или по-скоро ни смятат за такива, които не пазим техния свят – природата, и много често я унищожаваме.
Защо снимаш? Какво ти дава фотографията?
Снимам, за да се опитам да покажа, че има красота навсякъде около нас и най-вече в заобикалящата ни природа, както и че трябва да се опитаме да я опазим, за да живеем в синхрон с нея. Фотографията развива моето въображение, пренася ме в един друг свят – вълшебен, различен и често невидим на пръв поглед в забързаното ни ежедневие. Фотографията ме кара да виждам света по различен начин. Фотографията ме учи на търпение. Фотографията ме кара да се спра за малко, за да се опитам да уловя даден момент и най-вече да му се насладя, защото втори такъв не се повтаря. И имам един много любим цитат на Aaron Siskind, който много точно описва чувството, което изпитвам, когато снимам: „Фотографията е начин на усещане, на докосване, на любов. Каквото си уловил в кадъра е завинаги. Тя помни малките неща дълго след като ти си ги забравил“.
Ти ли избра мравките или те теб?
Мравките… Те ме научиха на много търпение, докато ги наблюдавам и се опитвам да ги снимам. Любимото ми време за снимане на макро е пролетта след кратък дъжд, след който изгрява слънце и озарява всяка капчица наоколо. Много обичам да снимам точно в този момент капките дъжд. В един от тези моменти преоткрих една от оградите у дома на двора, обрасла със ситен мъх, която беше станала поле за разходка на мравки. И така впоследствие започнах сама да ги търся, да ги наблюдавам и да се опитвам да ги уловя с обектива на различни места, където ги срещам. Малката ми дъщеря като види мравка на земята идва и ме пита „Мамо, ей там видях една мравка, ще я снимаш ли?“ 🙂
Ако можеше да имаш една суперсила, каква би си избрала? Как би я използвала?
Може би, ако имах една вълшебна пръчица, бих направила света по-чист, а хората в него по-добри и по-човечни.
За какво мечтаеш, Хрис?
Мечтая да виждам любимите си хора щастливи. И не само любимите, ами и всички хора.
Кой или какво може да те усмихне във всеки един момент?
Винаги могат да ме усмихнат децата и съпругът ми дори и в най-трудни и тъжни моменти. Винаги могат да ме усмихнат детската чиста искреност и разсъжденията на децата по различни теми.
Къде търсиш и намираш вдъхновение?
Вдъхновение търся и намирам в природата около нас – в цветовете на настъпващ изгрев; в забързаните неуморни мравки; в капки роса сутрин в тревата; в разпиляно от вятъра глухарче; в капки летен дъжд по цветята; в замръкнали преди да падне мрака пеперуди в полето; в образите на дърветата в мъглата; в нанизаните мъниста роса по паяжините; в сенките на тревите по залез и т.н…
Има ли фотографски проект, който искаш да осъществиш?
До момента не съм мислила за фотографски проект, който да осъществя.
Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?
Харесвам различни фотографски жанрове, и имам много любими фотографи, на които се възхищавам и харесвам нещата, които правят.
Какво би искала да промениш в света?
Не мисля, че бих могла да променя света, но много ми се иска да живеем в един по-добър свят – свят без болести, свят без войни и в свят с все повече хора с добри сърца.
Какво дете беше? Разкажи ни най-яркия ти детски спомен.
Имам много спомени от детството, но най-ярки са спомените ми, свързани с прекараните отпуски и почивни дни със семейството ми и техни приятелски компании на палатка по язовири и сред природата.
Кой е най-добрият съвет, който си получавала?
В личен план – винаги да бъда себе си, и се надявам да успявам да го правя. А във фотографски – да не спирам да снимам.
Задай си един въпрос и отговори…
Успяваш ли да бъдеш добър човек? Силно се надявам и се стремя да бъда преди всичко добър човек.
Автор: Вили Гутова