Рубриката Inspiration Feeder ви представя интересни автори от цял свят. Днес на фокус е Catia Мencacci.
Кажете ни нещо повече за себе си – къде сте родена, къде живеете, с какво се занимавате, как започнахте да се занимавате с фотография?
Роденa съм и почти винаги съм живялa в Кортона, етруски град в Тоскана. Имам диплома по счетоводство и работя в търговска фирма. Започнах заниманията си с фотографията съвсем случайно, следвайки съвета на приятел да се запиша на курс по фотография, в който участвах дори без да имам фотоапарат. Оттогава (вече минаха около десет години) никога не съм напускала света на фотографията, като всеки ден ставам все по-пристрастена.
Бихте ли ни описали накратко проекта „A meter away“ ( На метър разстояние)?
Идеята се роди по време на извънредната ситуация, причинена от разпространението на коронавируса, с намерението да се създаде измислен проект за епидемията, но който все пак да изрази дискомфорта от нея. Разглеждах стари пощенски картички от 20-те и 30-те години на миналия век, изобразяващи филмови звезди в пози на нежни влюбени. Едно от правилата, наложени незабавно на населението, за да се ограничи разпространението на пандемията, беше да се спазва „един метър разстояние“ между индивидите, което даде път на разсъжденията ми за трудностите на двойките, които не съжителстват, да се адаптират към тези директиви. Ефектът на „разтягане“ в този проект е абсолютно ръчен. Сканирах старите пощенски картички, като внимавах ръчно да плъзгам „решаващата“ точка на съединяване на актьорите. Беше упорита работа, извърших десетки и десетки сканирания за всеки един отпечатък, за да намеря най-добрия резултат сред получените. Така полученият дигитален файл след това беше отпечатан, принтовете състарих, отново ръчно, и след това пак фотографирах.
Как обикновено измисляте концепцията или темата за един проект? Дали както при този проект, външна ситуация, пряко свързана с живота ви, Ви дава идеята или понякога идва отвътре?
Обикновено, ако откриването на дадена история ме заплени, това може да ме подтикне да създам фотографски проект. Тогава в мен започва процес на разработване и търсене на най-добрия възможен метод за експресивно представяне, логично със средствата и знанията, с които разполагам.
Бихме искали да добавим още един проект към интервюто и това е „Не можеш да спреш вятъра с ръцете си“. Ще използваме описанието от уебсайт Ви, но бихте ли добавили нещо друго? Изглежда, че исторически факт е грабнал интерес Ви и сте го преобразували от факт в произведение на изкуството.
Изображенията, които ще видите във втория проект, който сте избрали, са моята свободна и лична фотографска интерпретация на фантастичен феномен, който ме очарова и за чието съществуване научих преди време, по време на моето изследване на различните приложения на ренгеновите (радиографски) плочи.
В Русия през Студената война, 50-те години на миналия век, комунистическият режим има власт над всичко, решавайки начина на живот, какво да позволи или не на населението, включително каква музика трябва да се слуша. Появата на джаз и рокендрол музиката в Съединените щати, смятана за символ на капитализма, е незабавно бойкотирана по всякакъв начин – слушането е забранено и наказано дори с арест.
Група млади бунтовници, „стиляги“ (стилни), измислят абсолютно оригинален метод за контрабанда на западна музика – използвайки елементарни записващи машини, с инструменти, получени от стари фонографи, те създават много оригинални плочи. Вместо да гравират каналите в пластмасов материал (винил, твърд и във всеки случай скъп материал), те го правят върху тънки неизползвани рентгенови филми. Централната дупка е елементарна, направена чрез изгаряне на плаката с цигара. Рентгенографските плочи пасват много добре на целта, тъй като са направени от евтин материал и са лесно достъпни. Освен това имат и друга характеристика, че са гъвкави: могат да бъдат скрити в ръкавите на палтата, така че да могат да циркулират сред хората доста лесно. Цената, на която се продават е скромна – една рубла срещу пет за разрешените от режима музикални плочи. Случва се така, че на „болезнени“ изображения ( пищяли , ребра , черепи , прешлени и т.н. .. ) да се танцува тайно в мазетата с песни на Елвис Пресли или Дюк Елингтън . Феноменът, който се запазва до края на 70-те години с появата на първите касети, се нарича „Ребрата на рока“, а също и „Музиката на костите“, което кара цените да скочат до небето на колекционерския пазар на сега невъзможните за намиране гравирани радиографски плочи.
Изображенията, които създадох, са резултат от цифровото обединение между истински рентгенови снимки и оригинални плочи, използвайки кориците или детайлите от тях като етикети за плочите. Запазих и добавих обаче моята лична интерпретация, която се състои в създаването на съответствие между частите на тялото, отпечатани върху ренгеновите снимки, и изображенията, открити върху кориците.
Обичаме другата Ви по-мрачна и меланхолична работа и виждаме, че прегръщате „несъвършенствата“ на един образ. Можете ли да коментирате тенденцията в днешно време на перфектни резки изображения, пиксели, резолюция и така нататък?
Никога не съдя работата на другите. Вярвам, че всеки от нас се представя, като следва собствения си начин на съществуване, който също се променя с годините. Лично мен това, което най-вече ме интересува е, че творбите ми будят настроение, а не толкова да показват остро изображение.
По какво работите в момента?
Току-що завърших един проект, който скоро ще пусна онлайн на моя сайт, озаглавена „Един, никой и сто хиляди“. В бъдеще обаче бих искала да работя върху история, случила се във викториански Лондон, интригуваща, както и много ноар, но все още е твърде рано да продължа работа. Отдавна съм започнала, кой знае дали някога ще успея да го завърша!
Кои са любимите Ви автори?
Има много автори, които ме вдъхновяват, но ще спомена само три имена: Паоло Джоли, Джоел-Питър Уиткин и Антонио Палмерини.
Препоръчайте на нашите читатели книга, която ви е оставила трайно впечатление.
Книга, която бих искал да препоръчам, всъщност е книгата, която наскоро издадох, наречена „Sogno o am awake“. В нея всъщност можете да видите другата работа, която правя и като използвате връзката по-долу, можете да я прегледате и да я закупите.
https://www.myphotoportal.com/it/journal/Sogno_o_son_desto_Catia_Mencacci-1849/
Какво бихте казали, че Ви вдъхновява най-много? / Какво Ви кара да продължите?
Любопитството да откривам нови истории и желанието да ги представям ме кара да продължавам.
A meter away
Не можеш да спреш вятъра с ръцете си
Повече за Catia Mencacci можете да намерите тук:
Сайт: https://www.catiamencacci.it/
Instagram: @catia_mencacci