Inspiration Feeder: Sankar Sridhar

Рубриката Inspiration Feeder ви представя интересни автори от цял свят. Днес на фокус е Sankar Sridhar.

На колко години сте?

Аз съм на 42. По отношение на фотографията, това би ме направило човекът, който едно време прекарваше часове в тъмната стая, притесняваше се, че ще свърши филма по време на пътувания и никога не се притесняваше дали батериите ще се изтощят за два дни или от прах върху сензор.

Откъде сте?

Аз съм индиец, роден и израснал в Индия. И всеки ден съм благодарен, че съм роден в страна, която може да се похвали с такова голямо разнообразие по отношение на езици, култури и начин на живот, и умопомрачителен набор от пейзажи.

От кога се занимавате с фотография?

Що се отнася до боравене с фотоапарат започнах, когато бях на 14 с пластмасов point-and-shoot фотоапарат, който ми даде назаем по-големият ми брат. Имах нужда от това, защото бях решил да отида на 20-дневен самостоятелен поход. Камерата се спука от студа и имах много неприятности с брат си, но това промени за по-добро всичко, което исках да правя в живота си. Пестеливото пътуване (като бюджетното пътуване, само че с много повече ограничения) се превърна в рутина и на 19-годишна възраст бях достатъчно уверен, за да взема заем от баща си и да си купя Nikon FM 10 като мой спътник в пътуванията. На 22 години бях толкова влюбен във фотографията, че реших, че тя ще остане постоянна величина през целия ми живот. Отказах се от кариера в банкирането и вместо това избрах да следвам мечтата си чрез писане на пътеписи и фотография.

Как ще дефинирате стила си?

Винаги съм се борил с класифицирането на това, което снимам. Най-близкото, до което бих могъл да се доближа, би било „travel фотограф“. По отношение на моя подход, предпочитам нещата да се случват бавно и липсата на яростно щракване доминира, може би заради дългите години, в които работих под ограниченията, наложени от филмовите камери. Като цяло, тъй като до голяма степен работя по лични проекти и не се паникьосвам заради крайния срок, снимам без да губя посоката си. Обичам да уча и се надявам да предам своите знания или опит на тези, които гледат фотографията ми. Независимо дали става дума за хора или пейзажи, обичам да добавям елементи, които позволяват на зрителя да създаде история за това какъв би могъл да бъде животът на субектите. И, разбира се, оставам отдаден на светлината, позволявайки ѝ да диктува всичко, което снимам. Накратко, акцентът върху светлината, честното изобразяване на живота и осезаемия комфорт сред моите субекти остават от първостепенно значение.

Колко време Ви отне да намерите своя стил?

Честно казано, това все още е в процес на работа и се развива, защото стилът е като естетиката, а тя е като изявление. Да се създаде рамка, която предизвиква емоция и позволява да се изгради визуален разказ, е трудна работа. Изливането на емоциите, които изпитвам, когато създавам фотография, и гледането ѝ чисто като двуизмерно творение изисква много дисциплина и почти ледено отношение. За щастие много рано реших, че ще се съсредоточа върху документирането на битието на хора, чийто начин на живот е застрашен. Това остава моят фокус и до днес, така че имам лукса просто да подобрявам стила си на документиране, отразявайки много аспекти от живота им и промените, които ги изпреварват.

Кое е нещото, което Ви вдъхновява най-много? От къде черпите вдъхновение?

Огромното разнообразие в хората, както в общностите, така и в индивидите в тях. Да бъдеш с хората и да ги опознаваш предлага повече от достатъчно мотивация да бъдеш търпелив и да намериш кадри, които привличат вниманието ти за повече от една мимолетна секунда. Все още не знам какво ще правя с моите фотографии, защото снимам по чисто лични причини. Но живея с надеждата, че някой ден, когато светът се промени твърде много, тези изображения може да бъдат замислено и чувствително напомняне за многото неща, които са били ценени и са изгубени, и да предоставят честна представа за много аспекти от живота, които пренебрегваме – доброто и лошото. Има ли нужда от по-голямо вдъхновение от това?