Inspiration Feeder: Stephen Langlois

Рубриката Inspiration Feeder ви представя интересни автори от цял свят. Днес на фокус е Stephen Langlois.

Откъде сте?

Аз съм писател и фотограф от САЩ. Роден съм в щата Върмонт, прекарах 7 години в Ню Йорк, където усъвършенствах фотографските си умения и сега живея на красивия бряг на Южна Калифорния, където продължавам да намирам много вдъхновение.

От кога се занимавате с фотография?

Първият път, когато взех камера с някакво сериозно намерение или цел, беше преди около дванадесет години, когато с баща ми пътувахме до Аляска с ферибот. Това пътуване от Белингам, Вашингтон, през вътрешния проход и накрая до Хейнс, АК, отнема 4 дни. Няма какво да правите, а просто седите на палубата да гледате всички зашеметяващи пейзажи, които минават покрай вас. Исках да заснема каквато и да е малка част от тази красота, само за да имам доказателства, че тя наистина е съществувала. Разполагах с толкова много време да развия своите оскъдни умения. Успях да науча малко за осветлението, композицията и други основи. Много от снимките, които направих на това пътуване, са много директни. В някои от тези снимки обаче виждах, че гледната ми точка започва да се развива. Понякога избрах ъгъла. Понякога – обекта. Във всеки случай се върнах от това пътуване дълбоко влюбен във фотографията.

Как ще дефинирате стила си?

Като цяло мисля за моя стил като любопитен и демократичен. Красотата може да бъде открита колкото във величествените върхове на планинска верига или морски пейзаж по здрач, толкова и в остатъка от изоставено ремарке, светлините на заведение за бързо хранене или дори индустриален гигант, преплетен в дима, произвеждан в него. По-конкретно – окото ми се фокусира върху отдалечените и дивите места на Западното крайбрежие, забравените домове и превозни средства, с които са осеяни празните пясъци на пустинята Мохаве в Калифорния, неизползваните неонови табели на предградията, ъглите на градските пейзажи, които често остават незабелязани от другите. Винаги съм в търсене на отражения и рефракции на обикновеното, ежедневието, преобразено в отвъдното.

Колко време Ви отне да намерите своя стил?

Мисля за моят стил като за незавършен и винаги се развива. Разработвам го от това ранно пътуване до Аляска и продължавам да го развивам всеки път, когато извадя камерата си в непозната среда в Лос Анджелис или над Тихия океан. Разбира се, моите интереси станаха по-конкретни през последните дванадесет години и придобих по-добро усещане за това къде са силните ми страни и слабости като фотограф. Но винаги съм готов да предизвикам себе си, да снимам обект, който никога не съм снимал досега, да гледам от нова гледна точка на това, което е станало обичайно за мен. Да предефинирам всъщност е моят стил.

Кое е нещото, което Ви вдъхновява най-много? От къде черпите вдъхновение?

Нищо не ме вдъхновява повече от пътуванията, да видя близки и лични места, които са толкова нови за мен. Вдъхновявам се от срещите с хора с произход и житейски опит, толкова различни от моя. Имах късмета да пътувам през последните няколко години до Мароко, Виетнам и Камбоджа и по водите на Рио Негро, дълбоко в бразилската Амазония. Пътувания като тези са празник за фотографското око, въпреки че дори кратките пътувания в моя дом в Калифорния са вдъхновяващи. Неотдавнашно пътуване до Биг Сур, по централното крайбрежие на Калифорния, се оказа особено ползотворно, както и предизвикателно в начина, по който ме принуди да се опитам да заснема и да представя разгърнатата красота на района. Дори кратко пътуване – като това между моя дом и град Лос Анджелис – може да бъде вдъхновяващо, когато забележа нещо странно или необичайно встрани от магистралата.