Мирослав Момински: Душата ми не може без тази вселена

„Казвам се Мирослав Момински, от гр. Велико Търново. Вече бивш криминалист. В момента работя в сферата на търговията. С фотография се занимавам от дете и винаги съм смятал, че ми е вродено да го правя, защото желанието да спирам времето се появи съвсем спонтанно, а и никога до сега не съм посещавал курсове, както и не съм учил фотография. Последните години снимам само в Родопа планина, която за мен е една голяма любов и усещам като мой дом.„

Ако Родопа планина беше жена, каква щеше да бъде? Опиши ни я

Висока и стройна като вековните борове, с очи дълбоки и красиви като планинските езера, в които можеш да се огледаш и видиш душата ѝ. Нежна, като омайните утрини след дъжд и топла, като последните лъчи на есенен залез, които те прегръщат. С неземни извивки, каквито има само Родопа планина.

Какво е добра фотография за теб?

Тази, която може да те накара да останеш безмълвен, да те замисли, да пророниш сълза дори, която кара сърцето да трепне и да искаш да се върнеш отново и отново, за да я изживееш.

За какво мечтаеш, Миро?

Най-вече за едно по-добро бъдеще за децата ми, да ги видя успели и щастливи. Винаги съм искал да попътувам в миналото и да поживея там. Знам невъзможно е, но един ден душата не се знае къде ще се рее, така че мечтая. Аз винаги мечтая…

Сега, след като държиш книга в ръцете си, накъде? (бел. авт. – Миро издаде книга с фотографии от Родопа)

Тук искам първо да благодаря на целия екип от приятели, които вложиха частичка от себе си, за да я има книгата, на родителите и семейството си за подкрепата. Без тях нямаше да я има. Безценно е да имаш такива хора до себе си. Преди години не съм имал идея да създам такъв проект, но бях провокиран от това как съвремието поглъща безпощадно миналото и всичко автентично. Този фотоалбум е начин, по който да превърна парченца от времето във вечност. А сега накъдето ми видят очите, тоест пак към Родопите 🙂 🙂 :).

Душата ми не може без тази вселена.

Какво е за теб фотографията? Какво ти дава? А взима ли ти нещо и какво?

Любов, предначертан път, който следвам. Възможност да спреш стрелките на часовника и да предоставяш пътешествия във времето на новите поколения. Дала ми е незабравими емоции, даде ми да видя неща отвъд реалното. Срещнах истински приятели и пътувах.

Нищо никога не ми е взела, Вили.

Ако можеше да промениш света, какво би направил?

Тривиално може би, но искам да няма войни, да няма гладни и жадни дечица и хора. Да бъдем по-човечни, по-малко материални. Ако може да сме чисти като душата на дете. Прашинки сме ние човеците, които вятъра отнася неусетно и не е нужно да правим лоши неща, а само добри. Тогава светът ще е по-хубав.

Кой/какво те кара да се усмихваш?

Щастливите детски очи, щастието на близките. Утрото, слънцето, капчиците роса или мириса на цъфнало дръвче. Шума на вълните, песните на птиците или вятъра. Това, че виждам, усещам, изживявам. Това, че имам шанса да поживея тук и сега.

Препоръчай ни книга/филм?

Книга, „Родопа планина – една голяма любов“ 🙂 🙂 🙂 , филм, „Солта на земята“

Разкажи ни някоя случка от странстванията ти в Родопа, която е останала запечатана в сърцето ти?

Беше лято, снимах няколко жени в една стара плевня как нижат тютюн. Нечовешка жега беше. Гледах очите им. Уморени, но запазили искриците в себе си. Лица, изгорели от безмилостното слънце. Ръце, почернели от катрана. Усещах мириса на прясно набран тютюн… И докато попивах със сетивата си тази картина, неочаквано заехтя песента „Руфинка болна легнала“. Изпя я един мъж на име Васил, при които работеха. В този момент емоциите надделяха и сякаш спрях да дишам.
Исках да кажа нещо, но не успях. Притворих очи и сълзите потекоха…

Кое е нещото, което те отличава от останалите?

Не обичам да говоря за себе си и да се показвам. Не обичам вниманието 🙂 🙂 :). Но, дай боже, да се различавам с погледа и фотографията, която правя :). Времето ще покаже.

Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много? Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?

Себастиао Салгадо. Феномен и като човек, и като фотограф. За такива хора като него казвам, че са докоснати от бог. В България – Явор Мичев и Цончо Балканджиев. И двамата с неподражаем стил и мислене. Има доста талантливи фотографи у нас. Много са любимите снимки и на тримата.

Кой е най-добрият съвет, който си получавал?

Сигурно е имало много добри и не са били един или два, имайки предвид дебелата си глава. Но рядко се вслушвам. Аз съм зодия козирог и каквото реша – това правя. И никой не може да ме спре. Правилно или не.