Настоящият фотографски портрет на Ненчо Планински се публикува с любезното съдействие на Държавен архив – Монтана. Екипът на Photoworld.bg изказва своята благодарност и признателност към Ангелина Емилова – Началник отдел „Държавен архив“ – Монтана. Г-жа Емилова подготви текста и подбра документалните свидетелства, чрез които имаме възможността да се запознаем и съхраним за идните поколения частица от живота и творчеството на Ненчо Планински. Приятно четене.
Във всяка историческа епоха, независимо от нейните особености, има личности, които живеят и творят, които със своя живот и дела оставят трайна диря в развитието на обществото. Една такава личност за Монтана е фотографът Ненчо Планински – фотодокументалистът на града в продължение на повече от четири десетилетия.
Когато четем неговата автобиография, писана в далечната 1962 г., се потапяме в един живот, изпълнен с премеждия, понякога с разочарования, но и с известна доза оптимизъм, лъхащ от всеотдайността, с която се отдава на своя занаят – фотографията.
Кратка биографична справка
Ненчо Цанков Планински е роден на 5 август 1910 г. в с. Ломец, Ловешко, в семейството на Дона Недялкова и Цанко Ненов. Бащата Цанко участва в Първата световна война и е награден с бронзов медал „за заслуга“, без корона за „полезна и усърдна служба през войната“.
Заради левите му убеждения (избиран е за кмет на Първата и Втората Ломешка комуна през 1919 и 1922 г.) се налага да мине в нелегалност, което налага 13-годишен Ненчо да започне да работи, за да допринася за прехраната на голямото семейство – майка, баща и 7 деца. Първоначално е пастир в родното село (1923-1924 г.), след това, в периода 1925-1927 г., живее и работи в Кърджали, при вуйчо си, който е книжар и печатар. За кратко работи в Хасково и отново в Кърджали, а през 1929 г. се прибира в родното село и започва работа в Ловеч, в печатницата на Драгол Мичев. Заради дружбата му с младежи с „леви убеждения“ е уволнен.
Заминава за София, където известно време живее мизерно, поради липса на финансови средства. За кратко е бюфетчик в ресторант, след което започва работа в печатница, където набира сатиричните вестници „Звон“ и „Жупел“. След арестуването на редакторите на вестниците, работниците остават без работа. Скоро след това и самият Ненчо е арестуван, изпратен в Околийското управление в Троян, а оттам е въдворен в родното му село. След месец престой в с. Ломец, Ненчо отново заминава за столицата, където започва работа в печатница „Пряпорец“. Като печатарски работник сменя няколко печатници. През 1935 г. започва работа в пътуваща софийска фирма за художествени портрети.
Раждането на фотографа Ненчо Планински
В периода от 1935 до 1937 г. многократно е арестуван и подлаган на побои, като след едно от поредните задържания, три месеца е между живота и смъртта. За да избегне за известно време полицейските участъци, в които е известен като Ненчо Цанков – словослагателя, решава да се преименува от Ненчо Цанков Ненов на Ненчо Цанков Планински – фото-художник. Тази процедура е извършена по официален ред с публикация на обява в Държавен вестник, бр. 6 от 12 януари 1937 г.
Започва работа в Ловеч като фотограф. След известно време, по покана на Младен Биволарски от гр. Фердинанд (Монтана), Ненчо Планински се установява в града и започва съвместна работа с Любен Макавейски. Работят заедно до средата на 1940 г., след което той започва да работи самостоятелно под фирма „Милан Ангелов“. През есента на 1941 г. ателието му е обискирано от полицията. По-късно открива ново фотографско ателие на два етажа с приемна и салон, известно като „Фото Планински“. На 17 юни 1943 г. Ненчо Планински полага изпит за фотограф и Софийската търговско-индустриална камара му издава майсторско свидетелство № 2235.
Документиране на детайли от Втората световна война
На 12 септември 1944 г. отново е задържан, за кратко, от полицейските органи. Непосредствено след освобождаването му, през есента на 1944 г., заминава за фронта с частта, в която е мобилизиран. След края на първата фаза на Втората световна война се записва доброволец за втората фаза и заминава за Унгария с Първа българска армия. Докато е на фронта фотографското му ателие е иззето и в него е настанена шивашка кооперация. След края на войната, за 3-4 години ателието на Ненчо Планински е премествано 6 пъти.
Снимка за спомен от Монтана
На 12 септември 1954 г., въпреки разрешителното, което има за частна практика, постъпва на работа в Занкооп – Михайловград (Монтана). В края на 1957 г. е трудоустроен и се пенсионира. Следват години, в които работи в Държавното фото – управител на клона на Държавното фото в града, фотограф-отговорник, оператор, външен снимач, фоторепортер. Ненчо Планински умира на 23 август 2003 г., две седмици след като е навършил 93 години.
Скромен, отдаден на фотографията, Ненчо Планински не парадира със своите творби, не участва в конкурси, но хората от Михайловград (Монтана) го уважават и предпочитат, което често му създава проблеми в професионалната дейност. Най-голямото признание са многобройните му клиенти и тяхната благодарност.
Негови снимки с изгледи от град Фердинанд, Михайловград (Монтана) са отпечатани като пощенски картички, публикувани са в различни издания за града. „За принос към историята на гр. Монтана, запечатал като дългогодишен фотограф образа на града в продължение на повече от четири десетилетия…“ и по повод неговата 90-годишнина, през 2000 г. Ненчо Планински е удостоен с почетната значка на Община Монтана.
Мисълта на американския фотограф Уин Бълок „Снимайки, аз търся отговори“ напълно описва веруюто на Ненчо Планински, който през по-голямата част от живота си, до 80-годишна възраст, снима – природа, хора, градска инфраструктура, снима на фронта, снима събития – обществени и лични. Неговите снимки са запазили силата и въздействието си през годините, независимо от броя на поводите и случаите, в които са показани и видени. Ненчо Планински снима през целия си живот, но дали намери своите отговори? Това могат да кажат само най-близките му хора, неговите наследници…
За почти половинвековната си фотографска дейност Ненчо Планински е направил безброй снимки, но за съжаление само една, съвсем малка част от неговия личния архив се съхранява за идните поколения във фондовия комплекс на Държавен архив – Монтана, регистриран под № 1562.
Автор: Ангелина Емилова, Държавен архив – Монтана
