Николай Казаков: Обичам да мачкам пространството

Той не просто снима сгради, той ги показва на публиката с вещината на конструктор, на архитект-мечтател. Необичаният зрителен ъгъл, изненадващото кадриране с акцент върху повторяемостта на детайлите и урбанистичния минимализъм, правят стила му разпознаваем. Той е Николай Казаков, живее и работи в Карлсруе, Германия. Запознахме се преди повече от 15 години. Първо харесах снимките му в сайта http://photo-cult.com и започнах да следя публикациите му. Сетне, добила смелост, реших да направя интервю с него, защото по това време работех като редактор в архитектурно-интериорно списание и исках колкото се може повече хора да видят работите му и да споделят емоцията.

Речено-сторено. Съдбата беше на моя страна, защото когато му звъннах той се оказа в България и на следващия ден вече пиехме кафе и бъбрехме за архитектура и фотография. От тогава, та до ден днешен, диалогът ни продължава макар и виртуално. Споделям последният ни разговор, проведен специално за Клуб Фото Свят.

Кои пет думи би използвал, за да представиш себе си?

Любопитен, оптимист, търпелив, педант (що се отнася до геометрия).

Кога за първи път прояви интерес към фотографията?

Не съм сигурен. Помня, че като бях ученик се шляех с една стара камера на баща ми и снимах всичко, което ми се изпречеше на пътя. Като ученик дори участвах в някакъв фото конкурс на тема Екология. Не го спечелих.

Защо 99% от снимките ти са архитектура?

Архитектурата е материята, която познавам. От 5-ти до 8-ми клас участвах в кръжок по архитектура към ТНТМ, после средно образование – Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия, след това УАСГ и накрая архитектура в KIT (Технически Университет Карлсруе). Често ми задават този въпрос и стандартния ми отговор е, че не мога да готвя – как да се занимавам с Food фотография?

Коя бе първата поръчка, която пое професионално?

За една строителна компания трябваше да направя фото документация на реставрацията и преустройството на една банкова сграда в Карлсруе от началото на 20 век. Всяка втора седмица снимах от 7 перспективи в продължение на половин година. Накрая направихме сесия и на готовата сграда, чието предназначение беше променено – вътре се помещаваха вече Камерният театър, един ресторант и офиси. Много ме беше страх, че ще се издъня.

Кое е водещото при избор на дестинация за снимане, когато снимките не са поръчкови за клиент?

Архитектурата. Тази, която намирам за новаторска, естетична, недооценена, …

Кое е любимото ти място, град, сграда?

Испания. Независимо дали в големите градове или в провинцията – винаги можеш да откриеш обекти, с които да се заиграеш. Хората са широко скроени и приятелски настроени, което не е за подценяване когато обикаляш с камерата и снимаш сгради. В днешно време, в градове като Лондон например, на всеки втори кадър трябва да обясняваш на някого защо снимаш точно тези колони лежейки на земята, а от време на време и да обещаваш на сърдити секюритита, че ще изтриеш снимката.

Токио също е място с уникална архитектура, но лично на мен ми липсва празното пространство, което е зоната ми за комуникация с един обект.

Какво те вдъхновява?

Мисълта да снимам нещо така, както никой не го е снимал досега. Получава се нещо като състезание, в което искам да съм първи. Доставя ми удоволствие когато видя снимки на обекти от други фотографи и имам възможността и аз да ги снимам. Приемам го като директно съревнование с тях.

Коя е най-интересната или екстремна случка свързана с фотографията, която няма да забравиш?

Както при всеки не са една или две. Последната май беше миналата година в столицата на Казахстан – Астана. Трябваше да снимам от хеликоптер целия ареал на EXPO 2017 за архитектурното бюро, което е правило градоустройствените планове и то по време на откриването.

След двуседмични преговори по телефона с единствената компания, извършваща чартърни полети с хеликоптер в Астана (а може би и в целия Казахстан), стигнахме до там, че се навиха да летим, като аз снимам само с телефона. С професионална техника отгоре било забранено. След като ми обясниха, колко хубаво се получавало им обясних на мой ред, че нямам интерес да платя 900 долара, за да снимам с телефон. За да не ме изтърват като клиент ми предложиха като пристигна в Астана да ги посетя в офиса и да мислим решение на проблема. Помислих си, че става въпрос за още пари. Оказа се обаче, че ме пратиха при хора от Министерството на отбраната, за да съм искал официално разрешение. Военните бяха поразени от идеята ми да снимам по време на откриването на изложението от хеликоптер. Дори било No fly zone, заради важни особи като Президента Путин, Си Дзинпин и краля на Испания Фелипе. В крайна сметка стана така, че след двудневно чакане да си тръгнат официалните гости, летяхме с хеликоптер на Министерството на отбраната, с всичката ми техника на борда, но за сметка на това в присъствието на агент на службите за сигурност, който внимаваше да не снимам непозволени неща – незнайно какви.

Има ли нещо, към което не проявяваш никакъв интерес и никога не би снимал?

Сватби :). В никакъв случай не подценявам работата на колегите, които по цял ден тичат подир булката, но ако се захвана с това със сигурност ще съм най-големият калпазанин.

С каква камера снимаш и с какви видове обективи разполагаш?

Снимам с Canon. В раницата най-често могат да се видят 5Ds и 5D Mark III. Обективите ми са най-вече широкоъгълни и Tilt-Shift – всички на Canon. Най-любими са ми EF 16-35 mm1/2,8 L и TS-E 17 f/4 L. Единственият ми телеобектив е EF 70-200 mm 1/2,8 L IS.

Използваш ли филтри и ако да, какви?

Използвам само два вида филтри. Поляризационен – много важен за архитектурната фотография и неутрален ND филтър, за да мога на дневна светлина да експонирам по-дълго.

Какво мислиш за обработката – за или против?

Обработката е също толкова важна, колкото и работата по заснемането. Това, че добрите фотографи снимат така, че да не се пипа повече по кадъра са легенди. Дори самата настройка на камерата е вид манипулиране на реалността. Снимането навън не е като снимането в студио. Винаги има какво да се оптимизира. Обичам да мачкам пространството.