Обичам хората. Някои са цветни, други черно-бели. Едни летят стъпили на своите мечти, други затворили в мазето всичко, отглеждат собствена градинка от счупени надежди. Някои излизат на разходка с мъничка торбичка, други вързали на гръб, като торба, платнище, крачат с тежкия товар по пътя. По лицата им се вижда всичко: усмивки, гняв, тъга – спомени, носталгия и вяра. Гледат там напред и търсят утре, а то – сега се случва и е живо! И аз го снимам. Снимам го това сега, което хората така безмилостно пропускат.
Родена съм да виждам, в цвят или в черно-бяло. Да летя със своите мечти и да сглобявам счупени надежди. Гледам там напред, за да прозра какви ще бъдат хората след утре. Защото всяка снимка днес, ще трябва да докосва души и поколения, след бъдещото утро!
Photoworld
