На прага на новото деситилетие искам да споделя радостта от първото участие на Клуб Фото Свят на международната сцена. Сцената всъщност бе галерия Monochrome Hub VLC. във Валенсия. Със сигурност нямаше да можем да покажем нищо, ако не бе поканата на Ивайло Станев. Той селектира постъпилите предложения от авторите и даде пространство за тяхната изява.
На 19 ноември бе открита изложбата „Мигът, в който дъхът ми спря“/“Un momento que me dejó sin respiro“. Или както бе заявено в афиша-покана – това е колекция от лични преживявания. Парчета време, издирвани от авторите.
И така, стройна група членове на клуба се отправи към Испания. Оказа се, че Monochrome Hub VLC. се намира на пъпа на Валенсия. Знаехме имената на селектираните автори, но не знаехме кои от изпратените кадри са одобрени. Прекрачвайки прага на галерията първата вечер, тръпката си я биваше. Ивайло Станев обаче я нажежи още, като не ни позволи да видим експозицията, тъй като официалното откриване бе обявено за следващия ден.
Имаше какво друго да разгледаме – самата галерия Monochrome Hub VLC. и несметното й богатство- невероятните фотографии. Разговорихме се с Ивайло Станев за фотографията като бизнес и осъзнах невероятния късмет, който има нашия клуб да представи авторски снимки на това престижно място. Вечерта разбира се завърши подобаващо – с тапаси и испанско вино.
На следващия ден се впуснахме да опознаем Валенсия. Това е третият по население град в Испания (след Мадрид и Барселона). И е НЕ-ВЪЗ-МО-ЖНО да го обиколиш за три дни. Ако говоря от първо лице, единствено число, изключвайки старата архитектура и историческите места, това е раят на стрийт арта. От всички обиколки на Валенсия, градската арт обиколка е тази, която ще ви накара да се почувствате като в гигантска галерия на модерното изкуство. Второто чудно да Валенсия според мен е най-забележителния в Европа артистичен и природонаучен парк- Градът на изкуствата и науките, привличащ хиляди туристи от Европа и целия свят за гордост на неговите жители. Построен е по проект на арх. Сантяго Калатрава със съществената помощ и инвестиции на общинската власт. Открит е през 2000 година. Тук също е рай, за нас фотографите. Трябват обаче поне два дни, за да можеш хем да снимаш, хем да видиш и различните музеи, аквариума, ботаническата градина, планетариума, Интерактивният музей на науките „Принц Фелипе“ и да обиколиш открития площад – Агората (по името на централния площад в древногръцките градове), на който се провеждат изложби, конференции и концерти.
След зареждащата обиколка се завърнахме в центъра на Валенсия, все пак ни чакаше най-важното – откриване на изложба. Ивайло Станев ни бе подготвил изненада – представяне на фотографската платформа – https://nomadict.org и то лично от нейните създатели – Andrés Blanco и Elizabeth Boyd.
Голяма тръпка бе самото откриване. Но няма да говоря за трепетите си. С една дума – беше страхотно. Пожелавам на всеки фотограф подобно изживяване.
Следващият ден посветихме на плажа на Валенсия. Ей, няма такъв плаж, честно. Поне 200 м. в дълбочина, а с отлива сигурно стават и 300 м. За първи път виждам такава плажна ивица. Радвахме се като малки деца. Отделихме време и за рибарския квартал Del Cabanyal. Това е квартал с много цветни къщи, които са облицовани с плочки по много специфичен начин и напомнят много за колорита на Куба.
На връщане отново минахме през Града на изкуствата и науките за едни последни кадри по залез. Разбира се разгледахме и други исторически забележителности, но за тях може да прочетете във всеки пътеводител.
Планувам да се върна във Валенсия. Желаещи?
Избраните фотографии
Автор: Красимира Пастирова