Петър Боев /1912 – 2004/ би следвало да е добре познато име в българските фотографски среди. Преди известно време с мен се свърза историкът Силвио Томов, който изследва живота и творчеството на героя в този творчески портрет. Събраните интервюта и материали, предоставени от семейството и роднините на Боев, с които се запознах, ме накараха да се замисля доколко добре всъщност познаваме автора на множество книги и статии, свързани с фотографията и фотографите в България. Факт е, че ако се разтърсите няма да намерите почти никаква информация за самия Петър Боев. Затова избрах да ви разкажа за живота и творчество му. Нека заедно се потопим в неговия познат и непознат свят.
Кратка биографична справка
Петър Боев е роден в София, но голяма част от детството си прекарва в Самоков, откъдето е родом майка му. Баща му пък е полковник от българската армия. В семейството си има още двама братя, единият от които почива още като дете, а другият става военен. Основното си образование получава в Самоков, след което завършва Трета софийска мъжка гимназия и право в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1935 година. Приет е също и в Художествената академия, където учи 4 години, но не се дипломира.
За кратко работи като съдия, след което преминава в Дирекция на националната пропагандата, което при идването на комунистическата власт ще му донесе редица неприятности. Освен автор на множество книги в областта на фотографията и не само, той е още журналист, художник, фотограф и въобще човек с богата обществена дейност. Синът му дори разказва, че за кратко е пял в хор „Гусла“, заедно с Борис Христов. След падането на комунистическата власт той отново се включва активно в обществения живот, чрез статии против Народния съд и самия политически строй.
„Тук му е мястото да зададем честно и открито въпроса: ако Петър Боев търпеливо, цялостно и настойчиво, с присъщата си работоспособност, не се бе отдал на това дело, кой друг щеше да го стори? Отговорът сам се налага: никой!“
Петър Божков в статията „Радетел за висока фотографска култура“, публикувана в брой 5-6/1986 на списание „Българско фото
Човекът в комунистическия рай
През 1942 година, докато работи в Дирекция на пропагандата като директор на отдел „Печат и печатни издания“, той написва своята книга „Човекът в комунистическия рай“. Там критикува остро политическата система и обществения строй в СССР, разглеждайки теми свързани с руския човек, семейните права и социалния състав на населението. През същия период пише и множество статии с патриотична насоченост в пресата. Именно това е причината при смяната на властта той да бъде осъден на 2 години затвор от Народния съд за „прохитлеристка устна и печатна пропаганда“. Той излежава присъдата си в софийския затвор.
Както може да се очаква, след като излиза от затвора, той не може да продължи да работи по своята специалност. По спомени на сина му в интервю пред Силвио Томов, Петър Боев е бил дори нещо като касиер в Народния театър „Иван Вазов“. В статията на Катерина Гаджева „Сто години от рождението на Петър Боев“ откриваме, че е бил още машинописец, портиер, зидаро-мазач и общ работник.
Първи срещи с фотографията
Фотографията е голяма страст на Петър Боев. Малко известен факт, за който четем в статията за него във вестник „Приятел“ е, че още през 30-те години, докато е студент по право, той печели конкурс в Белгия. От 1938 година членува в Българския фотоклуб, а през 1942 година участва на изложба в Загреб. Дори започва да създава фотоархив по време на работата си в Дирекция на националната пропаганда. Същият той успява да спаси по време на бомбардировките над София, но в последствие е изгубен. През 1952 година Петър Боев започва работа в новосъздаденото Държавно предприятие „Българска фотография“. Там в продължение на 25 години заема различни длъжности и ръководи творчески колективи от фотографи и фотожурналисти. През 1973 година се мести в Клуба на фотодейците в България.
„В изкуството и в живота важното е не само да бъдеш плод, дори и най-хубавият, а да бъдеш и семе, от което да поникнат нови плодове.“
Петър Боев
История на фотографското изкуство в България
Сред фотографските среди Петър Боев е известен повече със своите два тома „Фотографско изкуство в България“, обхващащи периода от появата на първите български фотографи до средата на 90-те години. В може би единствената статия за себе си за самоковския вестник „Любословие“ Петър Боев разказва, че преведен и съкратен вариант на първия том става част от големия сборник „Ранната фотография в Източна Европа“ – издание на Международния институт по история на фотографията в Рочестър, САЩ. Въпреки своите малки неточности и пропуски, за които говорят и корекциите нанесени лично от автора върху личния му екземпляр, тези книги са фундаментът, върху който стъпваме за голяма част от нашите фотографски портрети. Именно за тях, по спомени на фотографи, той е събирал собственоръчно колекцията от снимки.
През 1989 година, по случай 150 годишнината от появата на фотографията Боев представя българския принос с голяма изложба в НДК под наслов „Панорама на българската фотография“. Няколко години по-рано през 1973 подобна изложба с наименованието „Изкуството на българските фотомайстори“ се осъществява и в Москва под патронажа на списание „Советское фото“. Към настоящия момент този архив от няколко хиляди снимки вече се намира в Държавна агенция „Архиви“. Освен фотографската антология, Петър Боев има още няколко книги и множество статии на тема фотография. Те са публикувани в основната си част на страниците на списание „Българско фото“, но има и такива за чужди издания.
Истории в семеен албум
В архивирането на своя личен живот и фотографски спомени Петър Боев е бил също толкова педантичен и добре организиран, колкото и в своята работа. Това мога да твърдя след като имах възможността да разгледам 4-те съхранени албума със снимки, показани ми от Силвио Томов. Два от тях той посвещава на своите синове, съответно през 1963 и 1970 година. В отделен албум са събрани снимките му като подпоручик и командир на взвод от 3-та рота на 4-та дивизионна инженерна дружина Шумен. Последният съставя през 1994 година и с него цели да запази и продължи родовата памет на своето семейство.
Всяка снимка от тези албуми бе старателно датирана и надписана. Колекциите бяха подредени по тематики и разказваха фамилната история увлекателно. За първи път имах възможността да видя снимки, направени лично от Петър Боев. Те включват портрети на близки и приятели, природни пейзажи и такива на населени места. Пак в тези албуми може да се види и страстта на Петър Боев към рисуването. Тя е изразена чрез използване на калиграфски шрифтове и орнаментите по страниците. Оставям ви да разгърнете сами няколко страници от тези албуми.
„Няма как да градим нашето настояще без паметта за тези, които са били преди нас. Петър Боев е такъв пример за човек, който въпреки всички житейски трудности, използвайки целия си потенциал, остави най-доброто от себе си. Това е следа – голяма или малка, която не умира.“
Силвио Томов
Ще бъдем благодарни на всеки, който е готов да се включи в инициативата на клуб Photoworld за запазване на българската фотографска памет и ще очаквам вашите спомени и снимки на имейл: anton@photoworld.bg
Автор: Антон Даскалов
Източници:
- Боев, П. „Биографичен профил – Петър Боев – Име от фотографията“. Любословие, 1995-39, с. 7
- Томов, С. „Познатият и непознатият Петър Боев“. Вестник Приятел (посетен 04.11.2020 г.)
- Томов, С. „Константин Боев: „Баща ми винаги е работил за България!““. Вестник Приятел (посетен 04.11.2020 г.)
- Томов, С. „Лекция: Фотографът Петър Боев – свидетел на три епохи“. https://www.youtube.com/watch?v=xv6IXpWIQ0o (посетен 04.11.2020 г.)
- Гаджева, К. „Сто години от рождението на Петър Боев“. Изкуствоведски четения, 2013-8, с.439-443.
