Фотографските конкурси са една от основните форми за представяне на фотография. Те дават възможност за изява на авторите, но често са обект на критика от страна на самите участници и публиката. Тук идва голямата отговорност на журито към развитието на самото изкуство, но и във формирането на общественото мнение на зрителите. Този проблем е интересен, но сякаш за него не се говори достатъчно. В брой 8 от 1984 година на списание „Българско фото“ откриваме мнение на Петър Божков по казуса. Ще го споделим с Вас с известни съкращения, за да преценим заедно дали и какво се е променило оттогава. Използваме възможността да онагледим материала с няколко кадъра на самия автор.
Участвал съм в много журита на конкурси, изложби и салони за художествена фотография и съм се наслушал на противоречиви мнения, някои от които доста забавни. Сега, когато се налага да споделя своята гледна точка, изпитвам затруднение. Проблемите са многобройни и е трудно да открием най-същественото.
Едва ли може да се оспори, че журирането е неотделимо вплетено в общия процес „автор-творба-жури-критика“. Според мен основното, което определя тона на журито, е художествената критика. Основната цел е да се подложи на задълбочен безпристрастен анализ и оценка всяка творба. Това би било възможно при постигане на единство във възгледите по отношение на подхода и метода, а не във вкусовете и предпочитанията, които знаем никога не могат да бъдат еднакви.
Обективно или субективно е журирането
Редят се класификации или просто словоизлияния, зад които все по-трудно разбираш ЗАЩО една творба е силна или слаба. Не могат, а и едва ли е нужно да се изброяват всички щампи, тяхната цел обаче е ясна – менторското отрицание на едни творби, или налагане на други. Нещата обаче не свършват до тук: все по-често и по-често остават непубликувани наградените у нас и в чужбина снимки поради това, че авторите им са критикувани и засега трябва да чакат в „предверието на храма“. Често се случва и така, че критиците, които иначе дават простор на войнствените си критерии, са твърде въздържани към дейността на съответното жури, в което те самите участват.
Ето че стигнахме до въпроса за критериите. През 1981-1982 година в списание „Българско фото“ бе публикувана дискусия на тема „Критерият във фото изкуството“. От нея стана ясно, че броят на различните становища е равен на броя на авторите. За съжаление поредицата от статии не се издигна до действителна дискусия. Вместо това се превърна в монолог на всеки отделен автор, който загрижено, но независимо от своя предшественик, изложи тезата си. Никой никого не оспори, никому не се възрази, никой никому не даде право.
Какво е важно за качественото журиране
Единственият път е изработването на методология в анализа на фотографското изкуство и съобразяването с нейните резултати в конкретните оценки. Само научният подход може да сближи гледищата, да обособи критерия, да предпази от субективизъм и разноезичие. Членовете на всяко жури трябва да имат изяснени възгледи за фотоизкуството, тъй като от чистотата им зависи и чистотата на критериите в оценката на творбите. Необходими са хора, които могат да погледнат „зад“ условната знаковост на художествения образ, които да имат отношение въобще към изкуството, поне към изобразителното.
Едно жури е авторитетно, ако е събрало изтъкнати майстори на камерата, които имат зад гърба си дългогодишен опит и лични успехи, които могат да проявят търпение и грижа към чуждото творчество, и не на последно място – емоционална съпричастност към фотоизкуството и професията въобще. Само така журито може да се превърне в действителен колективен критичен орган, който представя пред обществеността резултатите на фотографското творчество и редом с това предлага определена ценностна система за тяхното възприемане. А онова, което след откриването на изложбата вече не е в ръцете на журито. Онова, което трябва да бъде доизяснено, а и оспорено, е в ръцете на критиката…
Ще бъдем благодарни на всеки, който е готов да се включи в инициативата на клуб Photoworld за запазване на българската фотографска памет и ще очаквам вашите спомени и снимки на имейл: anton@photoworld.bg
Автор: Антон Даскалов
