Приказка за Африка, Майкъл Джексън и един фотограф

Майкъл Джeксън промени визията и ценностите на цяло едно поколение. Наскоро разбрах, че е променил мирогледа и творческите търсения на един фотограф.

Годината е 1995, континентът Африка, държавата Танзания. Снима се клипът на песента на Джeксън Earth Song. Режисьор на лентата е британецът Ник Бранд. И се случва…магията. Бранд е привлечен от Африка като пеперуда от светлина.

Кой е Ник Бранд?

Роден в Лондон през 1964г. Учи живопис и кино в училището по изкуствата„ Сейнт Мартин“ (Лондон). През 1992 г. се премества в Калифорния и прави кариера, режисирайки музикални клипове (режисира парчетата Childhood„, „Earth Song„, „Stranger in Moscow“ и „Cry“ от албума HIStory: Past, Present and Future на Джексън). През 2000 г. започва проекта „На тази земя“ с единствената цел да запечата красотата на Източна Африка, преди да изчезне заради човешката дейност. Този проект той снима в продължение на четири години. Следват проектите Across the Ravaged Land, A Shadow Falls, Nick Brandt и предпопоследния – Inheritthe Dust. Всичките са издадени в книги. През 2010 г. заедно с природозащитника Ричард Бонъми предприемача Том Хил, негов голям колекционер, Ник Бранд основава Фондацията BIGLIFE.Те убеждават местното население, че тяхната дива природа е многопо-ценна жива, в услуга на екотуризма, отколкото унищожена и разпродавана от бракониери на чуждия пазар. Постепенно те натрупват мрежа от над 300 рейнджъри, които със съдействието на общността успяват да арестуват толкова много бракониери, че престъпленията драстично намаляват.

Inherit the Dust

Ник Бранд почти 30 години снима само животни, но няма да ви показвам тази част от работата му, а ще се спра на проекта Inherit the Dust (Наследство в праха) и ще маркирам някои от работите му в две други серии, които като че ли затварят рамката около портрета му на фотограф.

Бях толкова шокиран от скоростта, с която тези диви животни биваха изтребвани, скоростта с която биваха съсипвани техните местообитания, че стигнах до прозрението – трябва да измисля проект, който ясно да показва какво всъщност се случва

, разказва за раждането на „Наследство в праха“ Бранд.

Хрумва му идеята да напечата на големи подвижни стени портрети на заснети от него, но непубликувани животни в истинските им размери. Избира места в Източна Африка, които до неотдавна са били обитавани от диви животни и сега може да се усети тяхното отсъствие. „Исках те да се появяват като призраци по сред бял ден. Практически на всички фотографии се старах да оставя фрагменти от пейзажа, който да дава представа за това, което е било само преди няколко години. Изключение прави само една локация, където банерът с изображение на слонове е разположен под мост. Композицията се оказа толкова изразителна с живеещите под естакадата бездомници, между които и дечица по на 2-3 години, че реших да наруша собствените си правила и да построя сцената без пейзаж на втори план.“

Бранд снима на филм и не ползва Photoshop, нито за този проект, нито за предишните.

Въпросът дали довършвам работата си с Photoshop направо ме побърква. Всички вече така са привикнали с него, че просто не могат да повярват в реалността на нещо непривично. Да, действително за направата на тези пана и за тяхното позициониране бяха похарчени колосални средства, но разходите се оправдаха и резултатът надмина очакванията ми.

„Наследство в праха“ Бранд снима на лента и съединява негативи 6х9, за да получи изображение в нужния формат.

This Empty World

До 2017 година Бранд никога дори не е пробвал да снима с цифрова камера и винаги снима в черно бяло. Но последният му проект This Empty World, сниман в Кения е цифров, в цвят и отново много въздействащ.

За десерт реших да ви покажа една находка на Ник Бранд.

Неговите… мъртви животни.

При едно от пътуванията си в Източна Африка Бранд открива на брега на езерото Натрон (Natron) в Танзания вкаменени птици и други животни. Учуден колко добре са запазени той решава да ги върне към живот по един стряскаш начин. Нагласява телата им в естествените им пози, в естествената им среда и ги снима. Светът вижда тази серия и се ражда сериозна дискусия дали Натрон е езерото на смъртта. Фотосите са поместени в книгата му „AcrosstheRavagedLand”.

*Името на езерото идва от натуралните химикали, които се съдържат в състава на водата му-натриев карбонат декахидрат (калцинирана сода) и сода бикарбонат. Няколко минерални извора и една река се вливат в него, но водите му не изтичат. Водното ниво намалява само от изпаренията. Алкалността на водите на езерото е толкова висока и разяждаща, че подобно на сода каустик изгаря кожата и очите на животните. Това, както и фактът, че натриевия карбонат е използван в миналото от египтяните за мумифициране показва как всъщност животните са се запазили така детайлно. Гледката е едновременно тъжна и шокираща.

Автор: Красимира Пастирова