Професор Румен Георгиев – РУМ /1947 – 2008/ отдавна трябваше да бъде представен в нашата рубрика „35 мм“. За забавянето вероятно е имало причина, която точно сега ме срещна с Явор Попов и доц. Красимир Андонов. Благодарение на тях мога да разкажа за живота и покажа част от творчеството на този български фотограф. По този начин ще имате възможност да се запознаете с него преди да ви поканим на изложбата, която ще бъде представена в рамките на Европейски месец на фотографията 2021 в галерия ONE (10 – 22.06.2021). В нея ще видите както собственоръчно изработени авторски копия на снимки, така и книги, направени лично от Румен Георгиев – РУМ. Те са съхранени в архивите на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (дарение от Таня Турлакова) и Фотографска Академия “Янка Кюркчиева“.
Кратка биографична справка
От личната му автобиография научаваме, че е роден на 26 септември в село Бежаново, Ловешка област. Средното си гимназиално образование получава в Плевен. През 1973-а година завършва московския Висш държавен институт по кинематография, а 17 години по-късно става доцент по фотография. Дълги години е оператор в киноцентър „Бояна“ и „Студия за документални и научнопопулярни филми“. Междувременно работи на свободна практика като фотограф-редактор. През 1979-а година е удостоен със званието фотограф-художник. В началото на 90-те дава началото на висшето фотографско образование в страната и ръководи първия випуск в НАТФИЗ. Автор и водещ е на множество предавания за кинолюбители в БНТ, публикува книги и статии на тема кино и фотография. През годините е имал десетки самостоятелни изложби в България и чужбина. Неговият проект „Балкански фотографи наивисти“ получава стипендия от шведската фондация „Erna & Victor Hasselbald” през 1993-а година. След смъртта му през 2008-а година огромната част от неговия архив се губи и това е причината творчеството му да остава непознато за широката публика.
„Никога не проектирам кадъра до края. Нося у себе си само някакъв ескиз на идеята, която конкретизирам чак при прекия контакт с отговарящата действителност.“
Румен Георгиев (Източник: Списание „Българско фото“, бр. 5/6, 1986 год., стр. 30)
Влюбен във фотографията
Интересът на проф. Румен Георгиев към кино- и фотоизкуството се заражда, още в ученическите години, когато се записва в плевенския киноклуб. Именно тогава започва да прави така характерните за него собственоръчни албуми със снимки. Вместо да отбелязва кой, къде и кога е снимал, той вписва техническа информация как е заснет кадърът. Въпреки, че е изключителен педант в проявяването, той постоянно експериментира с нови модели фотоапарати и обективи, защото счита, че всяка камера дава различно виждане за света. Старае се да снима непрекъснато и определя себе си като „фотограф – картечар“. Нерядко заснема по 3-4 филма на ден. В спомените на Красимир Андонов като студент, професорът винаги е носил нов албум, който да покаже между две лекции, провеждани веднъж седмично. Впечатление му прави изявената графичност и композиция на отделните елементи, както и майсторски кодираният разказ във всеки кадър.
За тези, които познават проф. Георгиев не е тайна, че негов кумир е Анри Картие-Бресон. На него той изпраща албума си „Обикновените хора“ и получава три албума и картичка и мини-рецензия, която публикува в началото на своята книга „Фотография на ежедневието“.
„…Бях истински трогнат от хубавия Ви албум “Обикновени хора”, в който Вие доказвате, че с внимание и сърце, всички хора стават (не)обикновени…”
Анри Картие-Бресон до Румен Георгиев
Фотографски проекти, свързани с хората
В блога на „Фотосинтезис“ откриваме разказ от първо лице. В него проф. Румен Георгиев разказва следното: „Преди известно време направих един пленер, тръгвайки пеш от Бежаново към Плевен, както баща ми навремето, когато ходеше за фотографски материали и бои. Минах от село на село с лентов Ricoh само с един обектив, след което направих един албум и го изпратих до фирмата с обяснението, че стартирам проекта “One man, one camera” и те ми предоставиха този дигитален апарат като най-близък до онзи, с който бях снимал това свое пътуване. Ако става дума за това в кой жанр съм работил най-много, то това ще бъде репортажната фотография в най-широкия смисъл на думата. Друг жанр е това, което англичаните назовават “street photography”, a французите “photographie de rue”, където не става въпрос за фотографиране на улицата и сградите, а в идиоматичен смисъл – на хората.“
Сред проектите, за които той сам разказва спадат темите „Хора на път”, “Самотният човек”, “Деца играят вън”, “Обикновеният човек вкъщи”, “На сватба като на сватба”. Интересен е цикълът „Последната страница“, в който главен герой е некрологът. Според фотографа тази тема е възможна единствено в България, където некрологът е на почит на всевъзможни отдалечени от църквата и гробището места. Професор Румен Георгиев осъществява и цветен проект от Париж със собственоръчно сглобена камера през 90-те години. Част от фотографиите, които са показани в изложбата и тази статия са от сериите „Болнична стая 13“ и „Селската кръчма“. Първата авторът създава в болницата в Стара Загора, в която е със счупен крак. Там снима хората около себе си, а в последствие довършва серията в любимото си село Каленик, където работи над серията „Селската кръчма“. Друг любопитен факт е и, че в повечето ромски къщи в населеното място висят снимки, направени от Румен Георгиев – РУМ.
Рум-чета и други истории
Професорът обича да разказва истории около заснетите кадри. Такива могат да се намерят, както в края на книгата „Фотография на ежедневието“, така и в „1-2-3 мерси“. Освен характерният подпис на фотографа, който наподобява собствен автопортрет, друго характерно за него са мислите му, свързани с фотографията, които той нарича „Рум-чета“. Част от тях публикуваме тук:
“Простият апарат не е проста работа”
“Лесно е да снимаш, но трудно е да снимаш лесно”
“Случайните снимки не стават случайно”
„В една изложба има много кабърчета, няколко топлийки, но само 1-2 гвоздея.“
Ще бъдем благодарни на всеки, който е готов да се включи в инициативата на клуб Photoworld за запазване на българската фотографска памет и ще очаквам вашите спомени и снимки на имейл: anton@photoworld.bg
Автор: Антон Даскалов
