Войната има само едно лице и то е грозно. Грозното може да бъде и страшно, плашещо. Грозното може да бъде и тъжно, като очите на… една котка. Реших да представя сирийския фотограф Хосам Катан точно заради снимка на една котка. Котка, преживяла ужаса в Халеб (Алепо). Аз не обичам котки, но тази ме вцепени и ме накара да я съзерцавам дълго.
Хосам Катан е роден през 1994 г. Още на 17 години започва да снима за Aleppo Media Center (A.M.C) местна информационна агенция в родния му град Алепо.
Документирах събитията, които се случваха в моя квартал, а когато чуждестранните журналисти и фотографи дойдоха в Сирия и в Алепо, започнах да се уча от тях. Те ми помогнаха да науча занаята. Отидох с тях на фронтовата линия и попивах техния опит. В края на 2013 г. започнах работа на свободна практика за агенция Ройтерс. Бях ранен на фронтовата линия от снайперист от силите, верни на Башар Асад и трябваше да замина тайно за южна Турция, за да се лекувам.
Когато снайперист на сирийската армия прострелва Хосам Катан в Алепо през май 2015 г., в първия миг той не знае къде го е улучил куршумът. Таи надежда, че не е засегнал окото му или бедрото му. Хосам вече четири години снима сирийския конфликт и е видял достатъчно застреляни колеги, за да знае кои рани са фатални и кои не. Докато лежи и кърви, мисли, че скоро ще се присъедини към Мария Колвин и Джеймс Фоли в списъка на журналистите, убити по време на гражданската война в Сирия. Оказва се, че е прострелян в корема.
Според Комитета за защита на журналистите от 2011 г. в Сирия са убити 110 журналисти – повечето от тях са сирийски. Сред тях е и приятелят на Хосам, Мохем Баракат, на 18 г., фотограф, убит от танков огън по време на изпълнение на задача за Ройтерс. Малко преди кончината му Мохем продава старата си камера на Хосам за 400 долара. Два дни след смъртта на Баракат, Катан получава
първата си задача от Ройтерс.
Неговата история е различна, не само защото е оцелял, а защото е сириец. Неговата история разкрива много за това как се променя развитието на конфликта: от война, съобщена от чуждестранни кореспонденти, които летят за кратки репортажи, до една почти изцяло покрита от местни журналисти военна обстановка без средства за бягство. Много от тях са имали малко или никакъв
журналистически опит, но сега тяхната работа е гръбнакът на западните медии.
След раняването, няколко месеца Катан се възстановява в южна Турция, където семейството му избягва. Но той все още иска да документира ежедневната борба на цивилните, останали в един от най-опасните градове в света. Въпреки риска, Катан се връща в Алепо през септември 2015 г., като посещава мястото, където е бил прострелян, за да се освободи от страха. Когато обаче се завръща у
дома, десетки хиляди други се насочват в обратната посока – от Сирия към Европа, където Германия и Швеция са готови да предоставят убежище на бежанците. След два месеца престой в Алепо Катан се присъединява към тях. Чувства се разкъсван, че оставя онова, което се е превърнало в призвание. Но в Европа той се надява да учи фотография, което би го направило по-способен
да документира страданията в своята страна, както и други конфликти по света.
И така един следобед през ноември 2015 г. той се оказва в лодка, натъпкана с 60 други мигранти, тръгнали от Турция към Гърция. Катан е задържан при пристигането си и преместен в затвор в продължение на една седмица поради проблем със сирийския му паспорт. В крайна сметка той продължава пътя си до Германия. С автобус, с влак, а понякога и пеша. Уморителното пътуване има щастлив край. В момента живее и учи фотожурналистика в University of Applied Sciences and Arts, Хановер.
Въпреки, че сега живее на хиляди километри от Алепо, той все още се опитва да привлече по-голямо внимание към страданията на своя народ. Скоро излезе от печат неговата книга „Яла Хабиби“ – един фоторазказ за ежедневието на цивилни граждани, подложени на обсада и бомбардировки в източната част на Халеб (Алепо).
Хосам Катан получава множество награди, между които и GRAND PRIZE на IAFOR Documentary Photography Award 2015.
Галерия
