Любопитството ми към името на Панайот Бърнев /1933 – 2016/ се породи по време на представянето на родната платформа за намерена и дарена фотография „Български визуален архив“. Тогава Тихомир Стоянов разказа за дарението, направено от дъщерята на фотографа – Милена Николова. След като разгледах качените над 500 кадъра в БВА, които в последствие разбрах, че са една малка част от цялото творчество, бях сигурен, че в най-близко бъдеще ще разкажа за живота и творчеството на този фотограф.
Това време дойде и след като разговарях с Тихомир и Милена мисля, че това което ще ви представя се доближава максимално до моята представа за пълен творчески портрет. Нещо повече – в книгата на Петър Боев откриваме, че като автор Панайот Бърнев е упрекван, че е малко продуктивен, а в действителност огромна част от фотографските му проекти са останали скрити от професионалните и любителски погледи. Работата по този текст повдигна в мен въпроса за онова количество скрита фотография, която всеки от нас прави, но никога не показва. От фотографска гледна точка тя може би не ни представя в светлината, в която искаме, но в същото време би могла да е от полза на историци или други специалисти в бъдеще. Замислете се и вие, и приятно четене.
Кратка биографична справка
Панайот Бърнев е родом от Свищов, но още от ранна детска възраст (1936-37 година) се мести със своите родители в центъра на София – в апартамент на площад Славейков. Преди войната започва да учи в начално Немско училище с интензивно изучаване на този масов за онова време език. Средното си образование продължава в Първа мъжка гимназия, след което записва Софийски университет със специалност „Математика“. Още от студентските си години се влюбва във фотографията. Активен член е на „Български фотоклуб“ и е доста близък приятел с Петър Боев.
След дипломирането си започва работа като ръководител на цветна лаборатория при „Българска фотография“. След това се мести във фотоотдела на Студията за игрални филми „Бояна“ и се пенсионира като ръководител на същия. В началото на 70-те, вероятно поради служебни изисквания, се записва да учи задочно във Висшето училище по графика и оформление на книгата в Лайпциг, който завършва семестриално (възможно е и да се е дипломирал, но не успяхме да открием подобно доказателство). По-късно превежда от немски език книги, свързани с фотографията. Същевременно е и автор, а част от издадените заглавия са: „Обзавеждане в тъмната стаичка“, „Как се правят цветни снимки“ и „Портретна фотография“.
Панайот Бърнев е определян като техничар. Сам е разработвал или модифицирал подобрения, които да му бъдат в помощ не само във фотографията. Създава лабораторията за проявяване на тесни кинофилми и има ценен принос във внедряването на технологията за цветна фотография. Сред другите му хобита откриваме гмуркането, алпинизма и скиорството.
За откриването на архива
След смъртта на фотографа, Милена се връща в жилището, което баща ѝ обитава от пристигането си в София. Отнема ѝ две години, за да разгледа внимателно всички натрупани от поколенията артефакти. Така достига до множеството кашони, в които е събрано цялото творчество на Панайот Бърнев и други важни документи, които той е складирал и съхранявал прилежно. В домашната лаборатория са открити още комплекти за набиране на субтитри, самоделни проекти за календари, фотографски книги (включително преведените от самия него), както и макет на книга, която вероятно е личният дипломен проект от образованието му в Лайпциг, със заглавие „Морето, гората и хората“.
Огромният обем на фотографския архив кара Милена да потърси професионална помощ, чрез която да се проучи съдържанието на 15-те кашона с негативи. Всички те са само номерирани чрез кодови описания, които авторът обичал да прилага. Така случайно един ден Милена попада на интервю с Тихомир в седмичника „Капитал“ и решава да се свърже с него. От разговорите ми с тях разбрах, че в бъдеще се предвижда работа по изложба и книга, свързани с творчеството на фотографа.
Да документираш направата на игрален филм
Като част от фотоотдела на Студията за игрални филми „Бояна“ задачата на Панайот Бърнев е да документира направата на заснеманите продукции. Кадрите включват не само сцени от самите тях, но също така портрети на артистите или моменти на почивка и пътувания на целия екип. Благодарение на това ставаме свидетели на строежи на декори, масови сцени от известни филми, заснети под различен ъгъл или пък известен актьор в момент на почивка. В един от кашоните са били отделени негативни плаки с портретни снимки на родни актьори от 60-те и 70-те.
Фоторазходка из стара София
Едно от нещата, които прави впечатление в архива на Панайот Бърнев е огромният брой снимки от София. Чрез тях можем да разгледаме столицата си и да посетим места, които вече не съществуват или са много по-различни. Кадрите са част от мащабен и нереализиран проект, в който да бъдат заснети архитектурните паметници на града и случващите се промени. Благодарение на неговото любопитство можем да проследим развитието на района около Централна гара, срутването на бившата Столична библиотека, ремонта на площад Славейков от времето, когато е имало улица пред Френския културен институт и дори премахването на тухлите от сградата на бившето Писателско кафене (днешната градинка до Руската църква).
В една книга за София, Бърнев си прави отметка на текст от вестник от 20-те години, коментиращ градоустройството, което не съобразява оттичането на водата при дъжд, превръщането на Солунска в река, а Славейков – в блато и необходимостта гражданите да газят с гумени ботуши. Това може само да ни наведе на мисълта, че растежът и ремонтите в столицата водят до сходни размисли, както през миналия, така и в настоящия век. Част от тези софийски кадри, снимани по специфичен подход все пак стават част от фотографска изложба, посветена на София.
Спомени от лятната универсиада
В архива има голяма поредица от кадри на Лятната универсиада през 1977 година в София. Вероятната причината е съпругата на Бърнев, която до запознанството им е била активна баскетболистка. Тя е участвала в универсиадата през 1961 година, когато се открива и самата зала Универсиада. По нейна инициатива семейно са посещавали множество спортни събития и оттам е продиктуван интересът на фотографа към заснемането им.
Любовта към природата
Любовта към природата е изразена чрез множество абстрактни кадри. В тях Панайот Бърнев е снимал характерни детайли: гребена на морска вълна, клонче на дърво, цвете поникнало върху отсечен дънер, силуети на тръстики и други. В комбинация с другите си любими хобита той е имал възможността да експериментира максимално.
Това е само част от архива на Панайот Бърнев. Сигурен съм, че в него се крият още любопитни детайли, които един ден ще видят бял свят. От разговора си с Тихомир се убедих колко трудоемко и времеемко е това, с което се е натоварил. В същото време приятната изненада при откриването на едни отминали времена, на които не сме били свидетели, те кара да се чувстваш мотивиран да търсиш още и още. Ако това, което избрах да покажа тук не ви стига, може да разгледате дигитализираното и качено до момента в страницата на Български визуален архив.
Ще бъдем благодарни на всеки, който е готов да се включи в инициативата на клуб Photoworld за запазване на българската фотографска памет и ще очаквам вашите спомени и снимки на имейл: anton@photoworld.bg
Автор: Антон Даскалов
