„Фотоваканция“ е част от българската фотографска история. За моя радост тя присъства и в нашето настояще. Зимата сякаш е точният сезон, в който да си спомним за горещите летни емоции. Сигурен съм, че всеки, който някога е посещавал събитието пази интересни истории и снимки. Ето какво има да сподели с всички нас Юрий Трейман – един от дългогодишните организатори на „Фотоваканция“, който откликна на поканата ми за разговор.
Фотоваканция в началото
„Фотоваканция“ е замислена в началото на 80-те години на миналия век от движещото фотографията в България по онова време ДП „Българска фотография“. Тази грамадна структура отговаряше за всичко в областта на нашето изкуство. Към нея имаше отделно звено, наречено „Клуб на фотодейците“, отговарящо в частност за художествената фотография. Именно от тази среда по време на управлението на Стефан Мутафчиев се заражда идеята фотографите да се събират веднъж годишно на брега на Черно море. Идеята бе да се предложи съвсем различен тип на общуване, срещи и говорене между фотографите, включително и на международно ниво.
Куриозно, но първата година, за която е обявена „Фотоваканция“ съвпада с огромни военни учения на Варшавския договор, поради което целият път към Созопол беше блокиран. Това провали изданието от 1982 година, но през следващата вече се даде старт на събиранията. Спомням си, че тогава още в началото на пролетта се обявяваха датите и всеки се опитваше моментално да пусне заявка, и да плати участието си, за да си гарантира запазено бунгало през месец септември. Сега половината участници се записват в последните три дни преди откриването и настава ужас.
В периода до 1989 година „Фотоваканция“ се провеждаше на къмпинг „Оазис“, като само една година бе в базата на комплекс „Дюни“, който тъкмо бе построен. По онова време идваха представители от съветски заводи, произвеждащи фототехника, по покана на ДП „Българска фотография“. В началото конкурсите се правиха с диапозитиви. Всеки участник получаваше по едно филмче, а в условията се задаваше какъв трябва да бъде първият кадър – плакатът на събитието или знамето на входа на къмпинг „Оазис“. Участникът правеше този доказателствен кадър, след което снимаше филма и го даваше за проявяване. После получаваше проявения диапозитив с три рамки, в които да постави своите кадри за конкурса. В края на 80-те се въведе иновативна система за журиране, в която членовете използваха фенерчета и светваха в одобрените кадри. Така цялата публика виждаше резултатите на момента. Емоцията беше голяма и всеки от публиката можеше да коментира.
С набиращите популярност по същото време минилабове и като част от екипа на „Фотосервиз“, през 1989-а година успях да направя първия алтернативен конкурс. Филмите трябваше да се снимат до петък, а аз отивах до Слънчев бряг, където ги проявявах на инсталираната там машина. Връщах се, а авторите правиха своята селекция. Отново отивах до Слънчев бряг, за да изкопирам кадрите в размер 13х18 – най-големият размер, който минилабът можеше да произведе. След това снимките се лепяха по витрините на къмпинга. Поставяхме им номера, с които останалите участници да гласуват.
Спомням си, че победителят беше снимал врата с доста паяжини и огромен катинар. На вратата се виждаше надпис „Отворено“, а на витрината имаше плакат за 9-ти септември. Да не забравяме, че всичко това се случва два месеца преди падането на комунизма. Втората награда също бе на политическа тематика и представляваше партийно събрание като за целта бе използван сварен червен рак, забит в пясъка и обграден с десетки скариди. В края на месец октомври излезе съкрушителна статия във вестник Култура относно резултатите от конкурса и добре, че малко след това дойде 10-ти ноември. Моето участие до онзи момент беше основно като участник, с изключение на този последен алтернативен конкурс.
Фотоваканция след промените
Ясно помня месец септември 1990 г. и как нямаше никаква организация за „Фотоваканция“. Всеки се беше захванал с частни бизнеси или имаше други свои проблеми на главата. Така след промените няколко поредни години нямаше „Фотоваканция“.
Моите контакти с „Кодак“ позволиха да окажа влияние върху решението за финансиране и възобновяване на събитието. В средата на 90-те имах среща в качеството си на управител на „Фомус“ с техен високопоставен американски представител, която се проведе в Лондон. Той ме попита какво би било успешно за налагането на „Кодак“ в България. Тогава предложих да станат спонсор на „Фотоваканция“, която вече пет години не се организираше, а хората милееха за нея. Всичко това се случи на четири очи, а в същото време за България имаше друг отговарящ за региона на Балканите. Американецът се съгласи за отрицателно време – нещо което бе малко вероятно да се случи, ако трябваше да се мине по каналния ред. Така през 1995 година „Фотоваканция“ се възроди.
Тук ще направя една вметка като разкажа за логото. Морското конче е рисувано за събитието от големия български график Стефан Кънчев – автор на знаците на ЦУМ, Петрол, ДЗИ, Кореком и много други български компании по времето на социализма. За него е било платено, но така и не беше патентовано, поради което аз отидох в Патентно ведомство и запазих логото и името. Не успях да се свържа с автора, но казах на Мутафчиев, че искам да възстановя „Фотоваканция“ и той ми даде пълна свобода на действие.
Истината е, че никога не съм организирал „Фотоваканция“ като нещо, от което да печеля. В онзи момент фирмата ми вече имаше сериозни позиции на пазара за фотография. След известно колебание мой партньор в цялостната организация стана една дама с нестандартно мислене – Звезда Спасова. В нейни ръце беше оформянето на всички рекламни материали. Спомням си как за първото издание през 1995-а година, пътувайки към ММЦ тя ми звънна и каза: „Край! Сънувах плаката! Искам да отидеш на плажа да снимаш една вълна, но снимката да бъде само пясък и вълната. Без небе и друго в кадъра.“ Аз ѝ обяснявах, че ми предстоят важни разговори, а тя ми отговори, че плакатът е много по-важен. Какво да правя – отидох и снимах. Много особен човек и много креативен!
По инерция направихме първите няколко събития с диапозитивния конкурс. В последствие „Фомус“ стана представител на различни фирми и бизнес интересът продиктува това да приключим с диапозитивите и да преминем на конкурси с разпечатване на хартия. Куриозно първите години участниците пристигаха с по един сак негативи, които да изкопират безплатно на машината. Тя работеше 24 часа с 3 екипа от магазините в различните градове.
На този етап от развитието на „Фотоваканция“ се е зароди и партньорството ни с ММЦ „Приморско“, с което аз съм сантиментално свързан от студентските си години като екскурзовод в „Орбита“. Провеждахме вечери на фирмите със скара и бира. Идваха да пеят известни певци. Стигна се до събития с над хиляда човека. Често идваха компании с един фотограф и още няколко човека „за купона“. Имаше силно залитане в посока, че за фотото бяха останали 5%, а за ваканцията – 95%. Седем години произвеждахме уникални брандирани медали в монетния двор. Вярвам, че те са незабравим спомен за участниците от онези времена.
2000-а година, не помня от какви подбуди, но направихме събитието в Слънчев бряг. Цените за участие бяха доста по-високи, отколкото на ММЦ „Приморско“. Дойдоха съвсем различни хора и тогава се зароди недоволство срещу мен, че съм предал духа на „Фотоваканция“. Вероятно поради тази причина от следващата година част от фотографите създадоха алтернативната „Фотофиеста“, съвсем близо до стария къмпинг „Оазис“ в Лозенец. Това породи известно разцепление сред фотографската общност. Сега отчитам смяната на мястото като грешка, защото плюсът на „Фотоваканция“ е в това да сме заедно. В Слънчев бряг се случи съвсем различно изживяване. Бяхме в различни хотели – наистина близки един до друг, но във фоайето не бяха само фотографите.
Най-тежкият момент за мен беше през 2007-а година, защото месец преди откриването, на 1-ви август Звезда почина, а тя беше идейният двигател на това събитие. „Фотоваканция“ беше подготвена, но се случи без нея. Година по-късно на 3-ти юни аз получих инсулт, но и тогава спасихме и направихме събитието с помощта на сина ми Емануил. С него няколко поредни години правихме успоредно, както старите неща, така и различни нововъведения от негова страна. Още през 2004-а година вече имахме два успоредни конкурса – снимано на филм и цифрово.
Фотоваканция днес
Преминаването на „Фотоваканция“ в ръцете на Емануил Трейман даде възможност събитието да получи завой към това, думата „фото“ все повече да увеличава своя дял. Минусът, а това според мен е дискусионно дали е недостатък, е че съставът с годините е все по-камерен. За всеки е ясно, че който наистина иска да научи нещо, няма как да го постигне успешно с хиляда участника. Вече повече от десет години сме свидетели на тази нова насока. През тях имаме силната подкрепа на фирма „Фактор“. В един момент вече нямаше капацитет да се разнасят машини и химия. Затова постепенно се премина в цифров вид. Промените в света на фотографията по един или друг начин намираха отражение и във „Фотоваканция“.
Сега си мисля как мога да убедя хората да дойдат на „Фотоваканция“. Със сигурност ще кажа, че за всички тези години през нея са минали хиляди фотографи. Някои имат само по едно, а други са с много повече присъствия. Хората, дори и тези само с едно участие, ми споделят, че за тях това е един много изразителен спомен в живота. Имам много такива случаи, в които се запознавам с някой, който ми казва, че ме познава от някоя стара „Фотоваканция“. Знам за фотографи, за които „ваканцията“ е годишната им почивка. Ако събитието изчезне за тях това ще бъде истинска драма, каквато бе за мен след 1989-а година. Хубав спомен са събитията през тези години!
Ще бъдем благодарни на всеки, който е готов да се включи в инициативата на клуб Photoworld за запазване на българската фотографска памет и ще очаквам вашите спомени и снимки на имейл: anton@photoworld.bg
Автор: Антон Даскалов
