С въпросите в тази рубрика се опитвам да достигна до човека зад камерата, до сърцето и душата, които стоят зад снимките. Днес ви представям Orleff. А тъй като съм пристрастна, аз ще спра до тук, за да продължи Орлин.
Ето как се представя самият той:
„Казвам се Орлин Николов и съм концертен/музикален фотограф. Обожавам музиката и се опитвам да запазя вълнението от срещите с любими банди в моите фотографии.
Цялата тази лудост ме обхвана преди десетина години, когато установих, че две мои хобита – музика и фотография, всъщност не могат едно без друго. Та нали всеки изпълнител иска да се покаже по най-добрия начин. Тогава започнах да снимам в малки клубове, отначало предимно местни банди, много хора ме насърчаваха. През годините успях да натрупам множество контакти, които ме отведоха във фото-пита на най-големите концерти у нас и на най-яките европейски фестивали.
Сайтът, на който съм се посветил през последните 6 години е RockTheNight.eu. В него освен концертна фотография, ще намерите информация за най-интересните албуми/сингли/видеоклипове, концертен календар с всяко яко шоу у нас, най-големите западни фестивали и още много интересни и полезни теми.“
Как звучи фотографията и как изглежда музиката за теб?
Моята фотография е шумна, неприлична, предизвикателна – протегнала средния си пръст направо в лицето ви. Тя може да звучи с малка и почти неизвестна банда в задимен клуб, може да бъде и на огромен стадион, където десетки хиляди гласове се сливат в един.
Но тя може да бъде и вглъбена, лична и лирична. Може да бъде скрита в струните на самотна акустична китара, или в гласа на момиче, пеещо за загубена любов.
Музиката – тя е винаги вълнуваща, караща те да настръхнеш, да пееш с глас или да се просълзиш. Музиката е навсякъде, тя е фон на нашето ежедневие, тя е фокусът на нашите празници. Музиката е живот.
Как обичаш да прекарваш свободното си време?
Свободно време май нямам много (ако изключа последните две години). Обичам да пътувам много, обичам да посещавам нови места и да се срещам с много нови изпълнители. Обожавам тръпката от подготовката за голям фестивал – ритуалното почистване на обективите, подреждането на карти и батерии, стягането на целия багаж…
А когато съм си тук – обожавам да прекарвам време със сина си, той е почти на 10 и вече е голям човек, всеки ден се учудвам колко бързо растат децата. Обожавам да слушам музика – тя е не само фон на моето ежедневие, чакам с нетърпение всеки нов сингъл и албум на любими артисти.
Разкажи ни любопитни случки от концертите, които снимаш
Има стотици интересни, а понякога и рискови ситуации. Понякога е вълнуващо – като да застанеш на 2 метра от Chris Cornell и да забравиш да снимаш, изцяло погълнато от този великан. Понякога е стресиращо – като да изгубиш телефона си на голям фестивал на 1000 км от София. Или върху камерата ти да се стовари голяма халба бира. Понякога не можеш да повярваш на очите си – когато Brian May от Queen ти напише мейл, че е избрал твоя снимка за постера на свое турне, или когато вокалистът на Shinedown Brent Smith слезе във фото пита и се ръкува с всеки един фотограф. Всеки концерт е вълнуваш, всяка среща с голяма звезда обогатява светогледа ми.
Какво е добра фотография за теб?
Една фотография е добра, когато има душа. Когато я “чуваш”. Когато те кара да си спомниш точно този момент от концерта, когато е запазила онзи перфектен миг. Аз обаче съм доста критичен (не само) към своите кадри, искам винаги техническото изпълнение да е на ниво. И макар да знам, че за зрителя няма абсолютно никакво значение дали съм фокусирал правилно, дали композицията е добра и дали съм подбрал коректно куп технически параметри, съм склонен да изоставя даден кадър, ако нещо не му е наред.
Препоръчай ни филм/книга
“Yesterday” на Дани Бойл. Филм, който ни пренася в свят, в който никой не е чувал за The Beatles, само главния герой Джак знае, че са съществували и помни песните им. И е на път да се превърне в голяма звезда. По кината у нас бе излъчен под името „Вчера си е за вчера” през 2019 г. Книга – в момента с нетърпение чакам биографията на Faith No More “Small Victories”
За какво мечтаеш, Орли?
На фона на сегашния свят – мечтая за мир. Мечтая да забравим за пандемията. Иска ми се у нас да се провеждаха повече концерти на наистина големи артисти. Има една категория супер-звезди, за които дори не можем да си мечтаем да видим на българска земя – очевидно е невъзможно да видим The Rolling Stones тук, надявам се някой ден да ги видя на запад.
Къде търсиш и намираш вдъхновение?
Основно – в музиката. Всеки нов албум, всеки клип ме кара да тръпна в очакване да се изправя срещу любим артист и да насоча обектива си към него. Разбира се, когато гледам кадри на колеги – концертни фотографи.
Ако можеше да имаш една суперсила, каква би си избрал? Как би я използвал?
Телепортация. Бих искал да се пренасям мигновено на далечни места. Когато пандемията отшумя, в Щатите се отприщиха огромни фестивали, най-яките изпълнители правят гигантски турнета. А в Европа нещата още едва-едва кретат. Бих искал да мога да се пренеса там и да бъда в пита на големите фестивали.
Какво те отличава от другите?
Това, че опитвам да не навлизам грубо в личното пространство на изпълнителя и че се опитвам да го/я представя в най-добрата светлина. Компрометиращи кадри при мен отпадат на секундата, винаги се поставям на мястото на артистите – няма да ми бъде никак приятно, ако се появят мои кадри, на които не се харесвам.
И още нещо – винаги се съобразявам с публиката. Опитвам да оставам незабележим, в никакъв случай да не преча на феновете. В крайна сметка този концерт е за тях, не за мен. Те са дали пари и са пътували за да се докоснат до магията, наречена музика – аз нямам право да преча. Правя всичко възможно да постигна перфектния кадър, но не и да преча на колега-фотограф или на публиката.
Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?
Anton Corbijn. Нидерландски фотограф и режисьор, работил с имена като Depeche Mode, U2, Metallica, R.E.M., Nick Cave, Rolling Sones и много други. Има супер нетрадиционен поглед, представя артистите индивидуално и фотографиите му винаги са запомнящи се, отличава се със своя неповторим стил.
Любима негова фотография – корицата на “The Joshua Tree” на U2. Изразява само в един кадър търсенето на първичния рокендрол звук на този албум на U2. През този период групата преминава от пост-пънка на първите албуми и сякаш загатва за предстоящото изстрелване в звездна орбита на групата. След този албум те са една от най-големите групи на планетата. А той е наистина велик – музиката звучи в ушите ти още докато държиш диска или плочата в ръка.
Какво дете беше? Разкажи ни най-яркия ти детски спомен
Мисля, че бях послушен, дори малко свит. Открих рок музиката на 13-14, мама ме заведе на концерт на Щурците. После нещата се подредиха почти хронологично – Beatles, Pink Floyd, Queen бяха само началото, моите първи музикални кумири.
Кой е най-добрият съвет, който си получавал?
“Когато от мениджмънта или охраната ти кажат „край“ – спри да снимаш. За още 5-10 секунди няма да направиш кадъра на живота си, но рискуваш да развалиш отношения, градени с години”
Задай си един въпрос и отговори…
А сега накъде? Предстои ни едно вълнуващо лято – много концерти и фестивали, ще видим титанични групи като Arctic Monkeys и Slipknot. Планирам да посетя и няколко супер интересни фестивала зад граница, включително най-големия рок/метъл фестивал, провеждан някога в Европа. Стискайте палци звездите да се наредят по правилния начин…
Повече за Орлин можете да намерите тук:
Facebook: Orlin Nikolov
Instagram: @orleff
RockTheNight:
Site: https://rockthenight.eu
Facebook: RockTheNight
Instagram: @rockthenight.eu
Автор: Вили Гутова