През 1896 г. Едуард Къртис започва проекта на живота си – „Северноамериканските индианци“. Работата му по него продължава четири десетилетия, той публикува 40 тома с изображения и прави над 40 000 фотографии. Кадрите му представят ежедневни дейности, религиозни обреди и обичаи на хората, които Къртис определя като „изчезваща раса”. Днес резултатите от неговото изследване не се приемат еднозначно. Според някои учени те представят романтична и често – аранжирана реалност, а не суровите условия, в които племената са били принудени да съществуват. Въпреки критиките обаче, портретите на Едуард Къртис продължават вълнуват зрителите със своята детайлност и одухотвореност.