Снимката е направена от Джо О’Донъл (Joe O’Donnell), изпратен септември 1945 г. да документира унищоженията от атомните бомби пуснати от американците над японските градове Хирошима и Нагасаки. Там е по поръчение на американската армия, като трябва да снима опустошените градове и жертвите на бомбите – ранените, мъртвите, бездомните, сираците.
В продължение на 7 месеца той пътува из западна Япония и съхранява образа на болката върху своите негативи. И в сърцето си.
На снимката е малко момче, изпълнило дълга си да занесе мъртвия си брат за кремация. Стиснатата горна устна, изправения гръб, босите му крачета и опитите му да бъде смело са сърцераздирателни. Едно въплъщение на победената японска нация.
По-късно О’Донъл коментира снимката така:
Видях момче на около десет години да върви. Носеше бебе на гърба си. В онези дни в Япония често виждахме децата да играят със своите малки братя или сестри на гърба си, но това момче беше съвсем различно. Видях, че е дошъл на това място по сериозна причина. То не носеше обувки. Изражението на лицето му беше каменно. Главата на бебето беше отпуснато назад, сякаш беше заспало. Момчето стоеше там пет или десет минути.
Мъжете в бели маски се приближиха до него и започнаха тихо да свалят въжето, което държеше бебето. Тогава видях, че то е мъртво. Мъжете хванаха тялото на бебето за ръцете и краката и го поставяха в огъня. Момчето стоеше право, без да се движи, гледайки пламъците. Хапеше долната си устна толкова силно, че блестеше от кръв. Пламъкът гореше като слънцето. Момчето се обърна и мълчаливо се отдалечи.
В по-късните години О’Донъл, който бил преследван от спомените за войната и снимките, става активист, противопоставящ се на използването на ядрени оръжия.
Автор: Вили Гутова