Да се вслушаме в сърцето си и Ирина Стоилова

Магията на детството – това е което Ирина умее да улавя в кадрите си. И не само ;). Не знам дали сте попадали на нейни кадри, но няма как като ги погледнеш да не усетиш любовта и вниманието към детайла вложен във всеки един от тях.

А самата Ирина е…

Представи си, че можеше да се върнеш в детството ти… В кой момент би се върнала? Кои бели ще направиш по нов начин? Разкажи ни и някоя забавна случка от това време. Би ли ни показала твоя детска снимка?

Детството е вълшебен период от живота на човек, изпълнен с много емоции, от които за жалост ние помним само незначителна част. Детските преживявания обаче са важни за това, което е всеки един от нас днес. Ако имахме сили да променим нещо от миналото си, неминуемо щяхме да променим настоящето си. Аз нямам спомен да съм била палаво дете, но и до днес коментираме с майка ми и баща ми отделни епизоди. Бих искала да имам по-подробни спомени. От миналото ми липсват само близките, които днес не са сред нас, но винаги се връщам към спомените за тях с умиление. Това са част от причините, поради които за мен е важно да запечатвам емоциите на деца и техните семейства. Вярвам, че някой ден те ще са полезни и приятни подсещания за тях, за важните за тях хора, за важните за тях събития, за важните за тях места.

Какво е добра фотография за теб?

Не знам кого цитирам, но „една снимка струва колкото хиляда думи“. Ако един кадър може да предаде послание, да вдъхнови, да разчувства, да предаде емоция – това е добра фотография. Добрата фотография е изкуство, но добра фотография се прави с много сърце и носи душа.

Ако можеше да имаш една суперсила, каква би си избрала? Как би я използвала?

Като бях малка много исках да бъда невидима. Мечтаех да мога да влизам в сладкарницата да си хапвам сладко на воля и да обера банка. Като се замисля и сега бих го направила, и ми звучи интересно… 🙂

Защо снимаш? Какво ти дава фотографията?

Както казах по-рано това е моят начин да помогна на хората да запазят своя спомен. Това е моят начин да изразя симпатията си към красивите и пълноценни емоции, макар и те да са на някой друг. Приятно ми е да поднасям на хората запечатани техни преживявания, които понякога самите те подминават. Често наблюдавам как хората успяват да преживеят отново вълнения от кадрите, които им избирам и това ме радва.

Лесно ли се пази магията на детството с фотография?

Не знам дали е лесно, но е възможно! Точно това се опитвам да направя с моите снимки. Човек трябва да започне да обръща повече внимание на важните неща в живота, на хората, на техните емоции, на децата. Когато търсим доброто и душата на хората, винаги можем да я видим и съхраним в кадър. Вярвам, че това е заразително, когато се види и след 100 години.

Къде според теб се крие силата на фотографията?

Във възможността да запечатваш моменти, емоции и събития, които иначе са застрашени да бъдат забравени или да избледнеят с времето.

Къде търсиш и намираш вдъхновение за снимките си?

Филмите, които гледам, музиката, която слушам, емоциите, които изпитвам, влияят на начина, по който виждам моментите и емоциите около себе си. Начинът, по който изглеждат моите снимки, представя моя поглед за живота и хората около мен. Когато поднеса на хората фотоси от техни емоции и преживявания, техните реакциите за безценни. Това ме вдъхновява да поднасям още радост и ме зарежда.

Къде е разликата, според теб, между света на възрастните и детския свят, който ти улавяш? Как първият би станал по-добър?

Когато хората порастват, те усвояват някои „умения“ да прикриват емоциите и да действат срещу това, което им диктува сърцето. Ако възрастните запазят поне малко откровеност пред себе си, поне за истинските неща, животът ни би бил по-пълноценен.

Какъв е фотографският проект, който би искала да осъществиш?

Имам годишен проект, в който се снимам с дъщеря си на всеки неин рожден ден. След като не се сетих да направя същия проект между мъжа ми и сина ни, сега обмислям как да възстановя времето и да компенсирам пропуснатото.

Кой или какво може да те усмихне във всеки един момент?

Карат ме да се усмихвам най-близките ми хора, но като цяло аз съм позитивен човек, така че винаги се усмихвам.

Независимо какво става, независимо какво се случва, трябва да си над нещата и да приемаш по-спокойно всичко.

Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?

Не мога да кажа само един фотограф, който ми харесва, но много ми допадат руските фотографи.

Катрин Белоцерковская, Елена Шумилова, Елена Михайлова – в техните снимки е събрана толкова нежност и красота. Всичко е изпипано до последния детайл и се е превърнало в магия. Това са снимки изпълнени с енергия и живот.

Кой е най-добрият съвет, който си получавала?

Получавала съм адски много навременни и полезни съвети, но един от най-ценните, от които съм извлякла поука е, че понякога ще се налага да направиш крачка назад – но после ще са две напред. Другият е, че „Никой не ти е длъжен“.