… или част от историята на Люис Уикс Хайн (Lewis Wickes Hine).
Роден e на 26 септември 1874 г. в семейството на Дъглас Хъл Хайн (Douglas Hull Hine), ветеран от Гражданската война, и Сара Хейс Хайн (Sarah Hayes Hine), възпитател. Уникалният поглед на Хайн върху животa изглежда предопределен. Баща му умира при инцидент 1892 г. и това принуждава Люис да започне да помага в издържането на семейството му. Първата му работа е във фабрика за тапициране на мебели – работи 13 часа на ден, 6 дни в седмицата и на седмица взима едва 4$.
Следват няколко смени на работни места, където Хайн изпитва на гърба си експлоатацията на младите работници. Решен е да промени този си начин на живот. Започва да учи социология в Университета на Чикаго,където се среща с Франк Мани, който е директор на Държавното училище в Ошкош. След насърчаване от Мани, Хайн в крайна сметка става учител.
Имигрантите
През 1901 г. Мани става началник на училището Ethical Culture School в Ню Йорк. Веднага назначава Хайн за учител по природата и география и го моли да стане фотограф на училището. Като фотограф основната задача на Хайн е да документира социалните и академични дейности на училището. Скоро Хайн осъзнава силата на фотографията да разкрива истината и реалността, което оказва непрекъснато влияние върху него. Той си представя ясно потенциала на фотографията като образователен инструмент.
Заедно с Мани разработват проект, в който да включат учениците и с който да им покажат нуждата от осъзнаване на значимостта на големия наплив на имигранти, случил се по това време в САЩ.
През 1904 г. Хайн започва да снима на остров Елис, показвайки по достоен и симпатичен начин представителна извадка от имигрантите от Източна и Южна Европа. Тези образи, направени при трудни обстоятелства с обемиста, примитивна техника, представят мощен, хуманистичен аргумент за отворена имиграция във време, когато нативистките (бел.ред – Политическа програма в САЩ през ХIХ в., която дава предимство на интересите на местните граждани пред тези на имигрантите.) настроения срещу родените в чужбина се увеличават.
През същата година се връща в Ошкош, за да се ожени за Сара Рич. През 1905 г. той получава магистърска степен по педагогика от университета в Ню Йорк.
Между 1904 и 1909 г. Хайн създава над 200 плаки и осъзнава, че документалната фотография може да се използва като инструмент за социална промяна и реформа.
В рамките на две години, след като се запознава с фотографията, Хайн публикува няколко статии в The Elementary School Teacher, The Outlook, и The Photographic Times, за да популяризира фотографията като образователен инструмент. По време на тези първи години, Хайн също посещава и Колумбийското училище за социална работа, където се запознава с Артът Келог (Arthur Kellogg), който работи за списанието Charities and The Commons.
Децата
Запознанството на Люис и Артър отваря много врати. В един момент (1908 г.) Хайн спира да работи като преподавател и започва работа като фотограф за Националната комисия за детски труд (National Child Labor Committee – NCLC), агенция, която насърчава и подпомага приемането на закони за детския труд. Приемането и налагането на такива закони изглежда доста трудно по това време, защото за голяма част от бизнеса детския труд е изключително изгоден и просто не ги спазват.
До 1917 г. Хайн пътува от североизток до дълбокия юг, снимайки деца, работещи при екстремни условия в мелници, фабрики, мини, полета и консервни фабрики. Най-често Хайн трябва да се прикрива, за да влезе в тези места. Иначе животът му би бил застрашен, ако собственикът на фабриката открие истинската му самоличност, тъй като много от тях са против социалната реформа. Неговите образи за прикритие са продавач на Библията, продавач на картички или индустриален фотограф, който снима машини. Веднъж влязъл във фабриката и под постоянната заплаха да бъде открит, той бързо записва възрастта на детето, описанието на длъжността и цялата информация относно тяхната специфична ситуация. Ако не успее да влезе на работното място, търпеливо изчаква навън и снима хората, когато си тръгват.
Хайн използва тези снимки за публикуване в списания, брошури, книги, лекции и пътуващи изложби. В крайна сметка тези изображения помагат да се убедят правителствените служители да създават и стриктно да прилагат законите срещу детския труд. Въздействието на тези снимки върху социалната реформа е незабавно и дълбоко. Те също така вдъхновяват концепцията за художествената фотография, не заради предмета, а защото образите показващи ясна истина, която драстично се различава от артистичен характер на фотографията тогава.
Empire State Building
Едно от най-важните и известни негови назначения е да снима всички етапи на строежа на Емпайър Стейт Билдинг. Тази задача добавя още един опасен аспект към кариерата на Хайн – налага му се да виси от вишки, балансирайки 100 етажа над земната повърхност, за да заснеме определени гледки от въздуха. Виси извън сградата, за да снима работниците в строежа.
Избраните образи се превръщат в проекта „Men at Work“.
Краят
Интересен факт е че Хайн никога не се отказва от авторските права на своите негативи за сметка на агенции, списания и тн.
Поради Голямата депресия, собствеността на негативите и нарастващата липса на работа, по-късните години на Хайн са практически „неизвестни“. Беренис Абът и Елизабет МакКоусланд, изкуствовед, посещават Хайн точно преди смъртта му и организират ретроспективна изложба на творчеството му, която отново го представя като фотограф, чиято визия и образи са оказали голямо влияние върху еволюцията на съвременната култура.
Умира на 3 Ноември 1940 в болницата на Dobbs Ferry, Ню Йорк, след операция на 66 години.
След смъртта на Хайн, синът му Коридон подарява неговите принтове и негативи на Photo League (бел.ред – Фотолигата e кооперация от фотографи в Ню Йорк, които се обединяват около редица общи социални и творчески каузи. Лигата действа от 1936 до 1951 г. и сред членовете й са някои от най-известните американски фотографи от средата на 20-ти век. Действа до 1951 г.). След това снимките са предложени на Музеят на модерното изкуство, но не са приети там, но музеят “Джордж Ийстман” ги приема (бел. ред. – Музеят “Джордж Ийстман” е най-старият музей, посветен на фотографията и един от най-старите филмови архиви, отворен за обществото през 1949 г. В Рочестър, Ню Йорк.)
Автор: Вили Гутова