Помните ли филмът Зелената книга? Този, който грабна четири Оскара, два Златни глобуса и в него участваше българинът Димитър Маринов?
Да, същият. Заглавието на филма е вдъхновено от книга, използвана от чернокожи за безопасно преминаване през различните щати във времената преди движенията за граждански права. В нея са събрани хотелите и ресторантите, в които е разрешено пребиваването на цветнокожи. Сюжетът разказва за италиано-американски шофьор и охранител, нает да вози и охранява Дон Шърли, известен афроамерикански джаз пианист по време на турнето му в силно консервативния американски Юг, където законите на Джим Кроу за сегрегацията все още се прилагат.
И наистина стряскаща звучи възможността да свириш и да забавляваш белите, но да не можеш да ползваш тоалетната им, защото си черен.
Защо ви разказвам за този филм ли? Защото двадесетина години преди историята, която проследява филмът, един друг цветнокож американец – фотографът Гордън Паркс се опитва да прескочи поставените бариери и в много отношения успява. Само можем да гадаем какво му коства пътят от пианист в публичен дом до първия афроамериканец- щатен фотограф на списание „LIFE“. Да добавим и факта, че неговият филм „Дървото на познанието” /1969/ е включен в Националната филмотека към Библиотеката на Конгреса на Съединените щати.
Кой е Гордън Паркс?
- Пълно име – Гордън Роджър Александър Бюканън Паркс-
- фотограф, режисьор, композитор, романист, поет и активист за граждански права.
- Той е първият афроамерикански щатен фотограф в списание „LIFE“.
- Активно работи по темата за расова дискриминация в Америка.
- Паралелно с това снима модни сесии за списание Vogue, въпреки расизма, който се шири в модния бизнес в онази епоха
- Публикува 9 автобиографични документални книги и ръководства, както и 10 фото албума.
- Заснема 6 пълнометражни филма.
- Той пише не само сценариите, но и музиката за филмите си.
- Композира концерт за пиано и оркестър и дори балет.
- Жени се 3 пъти, баща на четири деца.
Роден във Форт Скот, Канзас през 1912 година. Той е най-малкото от 15 деца в семейството. През 1928 г. майка му умира и той се премества в Сейнт Пол, Минесота, където живеят сестрите му. След известно време, поради неразбирателство със съпрузите им, сестрите му го изхвърлят от къщата. Той изкарва прехраната си като свири на пиано в публичен дом, работи като сервитьор, баскетболист и служител в Гражданския корпус по опазване на околната среда. На 25-годишна възраст Паркс започва сериозно да се занимава с фотография. Денят, в който вижда снимки от проекта на Службата за подпомагане на фермерите и седмичен кинопреглед с фотографа Норман Али, е повратен момент в жимота му. Паркс си купува на старо фотоапарат „Voightlander Brilliant” и започва да снима.
Въпреки липсата на професионална подготовка, той печели стипендията на Юлиус Розенвалд (благотворителна организация, която инвестира 4,4 млн. долара в най-значимата си програма за изграждане на училища за афро-американски деца) през 1942 г. Тя му осигурява позиция във фотографския отдел на FSA във Вашингтон, окръг Колумбия, а по-късно и в Службата за военна информация (OWI). Работейки за тези агенции, които тогава водят хроника на социалните условия на живот на нацията, Паркс бързо намира своя стил, който ще го направи сред най-известните фотографи на неговата епоха.
По същото време започва да работи в тясно сътрудничество с фотографа на Министерството на националната икономика Рой Стрийкър и прави първата си професионална фотография – „Американска готика“.
Стрийкър се мести в Министерството на военната информация и взема Парк със себе си. В този период той създава някои от най-впечатляващите си произведения, снимайки семействата на работниците в малките градове.
През 1944 г. Паркс започва да се интересува от модната фотография и, въпреки расизма в модния бизнес, е нает от списание Vogue. Само три години по-късно, през 1947 г., той публикува първата си книга – Flash Photography.
През 1948 г. излиза от печат и втората му книга, „Камерни портрети: техники и принципи на документалното портретиране „. По това време списание „LIFE“ наема Паркс, за да заснеме войните между бандите в Харлем, Ню Йорк. В резултат на този проект се ражда един от най-известните портрети на Паркс – „Червеният Джаксън, лидер на бандата на Харлем“.
Репортажите за големи списания доминират в работата на Паркс от 1948 до 1972 г. Той описва борбата на черната Америка за равенство, разкривайки суровите реалности на живота в Харлем, институционализирания расизъм и шокиращата бедност. Паркс е еднакво успешен като портретист, заснемайки фигури като Малкълм Х и Мартин Лутър Кинг наред с артисти, включително Дюк Елингтън, Ингрид Бергман и Хю Грант.
През 1950 г. Гордън Паркс заминава за Европа като кореспондент на списание „LIFE“ за две години.
Последните три десетилетия от живота си Паркс не спира да развива стила си и продължава да работи до смъртта си през 2006 г. Оставя след себе си изключителна работа, която документира американския живот и култура в продължение на близо 60 години с фокус върху расовите отношения, бедността, гражданските права и градския живот.
Той е признат с повече от петдесет почетни докторски степени, а сред многобройните му награди е Националният медал на изкуствата, който получава през 1988 г. Негови кадри са в постоянните колекции на големи музеи, сред които Института по изкуствата в Чикаго; Балтиморския музей на изкуствата; Музеят на изкуствата в Синсинати; Детройтския институт по изкуствата; Международния център за фотография, Метрополитън музей на изкуствата и Музея на модерното изкуство, всички в Ню Йорк; Института по изкуствата в Минеаполис; Музеят на изящните изкуства, Хюстън; Музеят на изкуствата в Сейнт Луис; Музея на изящните изкуства във Вирджиния, Ричмънд.
Автор: Красимира Пастирова
