Мелиса Брайър

Както често се случва в интернет, срещнах Мелиса Брайър случайно. Попаднах на два нейни проекта с фотоси на жени работнички (сервитьорките от поредицата, наречена The Watchwomen и фермерките от Out of the Kitchen, Into the Field), а след това се запознах и с уличната й фотография. Впечатли ме търсеният „виц“ в случайните й срещи по нюйоркските улици.

„Безкрайно съм заинтригувана от интересната симбиоза от публицистика и белетристика, която фотографията може да предложи. Камерата ми позволява да грабна странни краткотрайни моменти от лудия градски живот и да ги сложа в джоба си. Изображенията се превръщат в документи на града и възможност да споделя как аз виждам нещата, но също така са и лични сувенири от пътуването ми през този любопитен свят.“

Управляващ редактор на сайта за наука, изкуство и дизайн TreeHugger. Автор на редица статии и фотографски проекти за The New York Times. Работила е за National Geographic. Тя е съавтор на „Build Your Running Body“ (2014 г.) и „True Food: Eight Simple Steps to a Healthier You “ (National Geographic, 2009).

Живее в преустроен манастир от XIX в. в Ню Йорк с двете си дъщери.

„Пиша, за да си изкарвам прехраната. Живея, за да правя снимки.“

Снима още в тийнейджърските си години, но професионалния си път започва след колежа. За кратко е раздвоена между желанието да стане писател и фотограф, но влечението към камерата наделява над молива.

„Аз наистина обичам да пиша, но правя снимки, мисля за снимки или мечтая да правя снимки през целия ден, дори и през нощта.“

Мелиса създава мрачни, мечтателни снимки на Ню Йорк, сцени, които никога не престава да изследва. Работите й  са дълбко лични, дори малко интимни. „Понякога имам чувството, че снимам отраженята на собствените си истории и настроения, като се опитвам да подчертая впечатленията си от визуалните знаци на света около мен.“

Що се отнася до влиянието на други артисти върху работата й, самата тя казва, че докато не намерила своя собствен стил, не се е вглеждала в работите на другите фотографи, но заради любота към литературата и живописта, позволила на писателите и художниците да поемат ролята на муза.

Автор: Красимира Пастирова