Това са думи на носителя на „Златен глобус“ и „Оскар” за ролята си в „Лудо сърце” от 2009 година Джеф Бриджис. Актьор с над 60 филма в биографията си и още шест номинации за най-престижната филмова награда.
„Пича” в „Големия Лебовски” на братя Коен, Джаксън Евънс в „Претендентът”, Д-р Марк Пауел в „Кей Пакс”, Джак Бейкър в „Знаменитете Бейкър Бойс”, Джак Лукас в „Кралят на рибарите” на режисьора Тери Гилиъм, Грегъри Ларкин в „Огледало с две лица”. Това са малка част от заглавията, които те карат да заобичаш Джеф Бриджис.
Близките ми приятели знаят, че този актьор заема №1 в листата ми с любимци. За толкова години нито Ал Пачино, нито Робърт Де Ниро можаха да го изместят. Актьорската му сила открих в „Кралят на рибарите”, а очите ми на жена напълни в „Огледало с две лица”. Мислех, че след толкова много изгледани филми и изчетени интервюта, знам всичко за него. Да, ама не!
Тия дни направих истинско откритие. Джеф Бриджис – фотограф. Знаех, че е един от рекордьорите в холивудските бракове – женен за Сюзън Джестън цели 44 години. Това, което не знаех обаче е, че точно тази жена му подарява камера като закъснял сватбен подарък и от тогава до ден днешен, той не се разделя с нея на снимачната площадка.
Снимките на Бриджис са черно-бели панорами, направени с камера Widelux F8. Според Джеф това е капризна камера – визьорът й не е точен и няма ръчно фокусиране. Но той смята, че точно това прави снимките му по-човешки и честни. „Моята фотография е фокусирана основно върху работата ми по създаването на филми, което правя цял живот. Мисля, че имам перспектива, която малко хора имат. На снимките има толкова много информация – толкова много за гледане. Тази камера сякаш има периферно зрение – регистрира множество истории в рамките на един кадър. “, казва той в интервю за The New York Times.
Именно различния формат на тази камера и начина, по който запечатва миговете, ме накара представя работата на Джеф Бриджис.
Панорамният аспект, съчетан с яркото черно-бяло изображение, придава на фотографиите му уникална перспектива. Международния център по фотография в Ню Йорк му присъжда отличие за колекцията от снимки, събрани в първата му книга „Pictures“, излязла през 2003 г.. През 2019 година излиза от печат и втората му книга Pictures Volume Two.
„Снимам и правя филми през по-голямата част от живота си … Започнах да снимам в гимназията. Създадох тъмна стая и губех представа за времето, слушайки FM радио в червената „безопасна светлина“. Това, което най-много ми харесваше, беше отпечатването – да гледам как тези изображения лека-полека оживяват.
Виждам снимки, които съм направил преди много седмици и забравям за всичко – това ми хареса. И до днес ми се случва когато за пръв път разглеждам негатива с „доказателства”, да се чувствам все едно отварям коледен подарък. Каква страхотна изненада – да видиш това, което е видяла камерата, да усетиш отново момента в картината”, пише в предговора към фотокнигата Джеф Бриджис.
Форматът на камерата Wide-Lux много прилича на съотношението 1:8:5 на типичен филм. Поради панорамната си леща, тя функционира като мост между неподвижни и движещи се снимки, обяснява тънкия кино ефект в кадрите си Бриджис .
През 1984 г., докато снимат „Starman“, актрисата Карън Алън („Похитителите на изчезналия кивот“) вижда някои от снимките на Бриджис и му предлага да ги комбинират с кадрите на Сид Болдуин (фотограф на продукцията), за да направят книга за актьорите и екипа. Идеята на Карън поставя началото на поредица от множество издадени фото албуми, които в края на снимачния процес Бриджис подарява на екипа. С такива се сдобиват екипите на 16 от филмите, по които Бриджис работи. Всеки албум е един вид документ за общата им работата. Всъщност първата книгата „Pictures“, е селекция от някои от любимите му кадри от тези по-малки албуми.
Вдъхновен от древногръцката трагедия и комедия и използвайки възможностите на панорамната си камера, Бриджис прави едноименна серия с редица известни актьори, между които Мерил Стрийп, Мат Деймънд, Джъстин Тимбърлейк, Саймън Пег, Джордж Клуни.
„Първият път, когато попаднах на такъв подход беше в гимназията. Бяха ни събрали заедно, за да направим снимка на класа. Фотографът имаше WideLux. Той ни обясни как работи и някои деца разбраха, че ако бягат много бързо, биха могли да „победят” и да бъдат два пъти на снимката. Години по-късно започнах да използвам тази техника, за да снимам актьори, създаващи театралните маски на Трагедия и Комедия. Резултатът беше впечатляващ, намръщен и усмихнат – всичко с един негатив.
Друго мини откритие за мен бяха множеството „селфита”, които Бриджис си прави и то далеч преди ерата на смарт телефоните. Знаменити са кадрите с неговия легендарен баща, не по-малко известния актьор Лойд Бриджис (двукратно номиниран за наградата „Еми“) и брат му Бо Бриджис.
В заключение ще кажа само, че съм много горда с откритието си, защото този велик актьор наистина е цяла вселена. С ролите, които ни е подарил, с музиката, която пише и изпълнява и с документалните си кадри от филмовата „кухня”.
