Мона Лиза в отраженията - Люба Кемерова

Люба е едно от тайните съкровища на българската фотография. Не се афишира като фотограф, тя просто твори и радва всички, които знаем за страстта ѝ 😉

Ето какво казва за себе си:

„Здравейте! Приятно ми е, аз съм Люба!

Фотографията е моя страст повече от 10 години. Към днешна дата мога да кажа, че обичам да снимам цветя и автопортрет. Първото е много разпространено, но второто буди доста смут и странни реакции. Аз снимам в стил, който се нарича художествена фотография и крайният продукт напомня картина.“

Какво търсиш в отраженията?

Отраженията от скоро са ми страст, един друг свят, реалност и магия в едно. Провокират въображението ми да експериментирам. Абсолютно истински, а в същото време се замисляш, какво друго виждаш в тях. Предизвикват ме да ги нареждам сама. Всичко мога да пречупя през огледала, стъкла и всякакви отражателни повърхности.

Защо снимаш? Какво ти дава фотографията?

Снимам, защото ми доставя истинско удоволствие. Това е времето, в което не мисля за нищо друго, пълно презареждане на батериите, моето време. Фотографията ми дава поле, на което да развихря въображение.

Какво правиш различно от другите хора?

Различно е цялото ми снимане. Само кажи „Размазано отражение“ и виж реакцията, добавяме към него „Автопортрет“, и тук вече настъпва пълен шок. Старая се крайният продукт да е резултат само от едно щракване, без допълнителна обработка, и напоследък успявам. Не се замислям защо снимам това и така, всичко е вътре в мен. Погледът ми е различен за повечето хора, и снимащи, и гледащи.

За какво мечтаеш, Любе?

Мечтая за чисто човешките неща, свързани със семейството и децата. Мечтая и за къща в планината, голяма камина и пухкав сняг, друг е въпросът дали ще устискам на тишината. После вероятно ще мечтая за морето и слънцето.

Какво би променила в света?

Хората… Станали сме лоши, а не е толкова трудно поне да се постараем. Много често ми се случва, да видя странен поглед, когато кажа: „Добър ден! Здравейте! Лек ден ви желая!“. Тръгвам винаги с усмивка и добри очаквания, а много рядко получавам същото отсреща. Кога стана странно да бъдеш любезен, възпитан, учтив? Не ми харесват и новите ценности, които ни заливат отвсякъде. Наясно съм, че човечеството еволюира, развиваме се, но накъде сме тръгнали. Всеки бърза за някъде и времето си минава, изнизва се, неизживяно.

Къде търсиш и намираш вдъхновение за снимките си?

Не търся вдъхновение, то ме намира само. Един аромат може да ме вдъхнови, разговор, книга, цветята са другата ми голяма страст. Имам няколко близки фото приятелки, с които често се самовдъхновяваме, говорейки си уж за ежедневни неща, но винаги с щипка фотография.

Ако можеше да имаш една суперсила, каква би си избрала? Как би я използвала?

Вероятно ще е някаква магична сила, вълшебна пръчица може би, Фея ще съм някаква. Не съм се замисляла по този въпрос от детските си години. Помахваш леко и тъгата с болката изчезват веднага, след това ще премахна болестите, има много коварни. Ще променя изцяло човешкото ДНК, насилието ще бъде изтрито, няма изобщо да съществува, дори като дума.

Къде ми е вълшебната пръчица, моля?

Кой или какво може да те усмихне във всеки един момент?

Първото нещо което ми идва на ум са моите деца. Колкото и да съм ядосана и изтрещяла, те винаги успяват да ме усмихнат. Другото, което може да ме усмихне са цветята. Трудно минавам покрай цветарските магазини, гледам в другата посока, защото в къщи е пълно с тях. Любимите ми пролетни цветя, няма друго такова презареждане. Ароматът на кокичета ми е топ фаворит, не мога да му се наситя.

Има ли фотографски проект, който искаш да осъществиш?

Фотографски проекти да търсиш при мен, какви ли не ги имам. Знаеш, организирам няколко такива, месечни, годишни и последно един Мини десетдневен… Забавно е, обединяващо, развиващо и създаващо нови приятелства.

Та какъвто съм си Го пожелала, организирала съм си Го!

Защо Мона Лиза?

Не знам, Тя ме намери в някакъв момент. Събирам нейни колажи и вече имам около 1000, но въпреки това все още намирам нови, и нови. Има много креативни изпълнения, някои от тях са доста актуални… Лично мои имам два, не съм започнала да експериментирам с нея, но един ден може и това да стане…

Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?

Възхищавам се на красивата фотография като цяло. Харесвам креативното показване на обикновените неща от ежедневието.

Стрийт фотографията ми е фаворит, трудно е да покажеш артистичност и красота в една грозна гледка. Виждаш един кадър и се замисляш, как така ти не си го видял това и не си го заснел по този начин. Не е толкова лесно, колкото изглежда на една снимка и тук идва вътрешния поглед на снимащия. Снимането, виждането и умението са коренно различни неща. Трудно се снима всичко, и хора, и натюрморт, и пейзажи, и животни. Възхищавам се на доста фотографи, снимащи в различни стилове.

ЗАЩО? Явно, защото аз не мога като тях.

Кой е най-добрият съвет, който си получавала?

Да бъда себе си, да не забравям коя съм и да бъда добра с хората! Никой не ми е длъжен с нищо!

Задай си един въпрос и отговори…

Това ще е събирателен въпрос на всички, които вярват в мен и постоянно ми го задават.

Кога най-накрая ще погледнеш на тази твоя страст по-сериозно и ще направиш следващата крачка? Така ми се иска да можех да си отговоря и аз самата…