През обектива на МираШ - тихо, съвършено и красиво

Познавам МираШ виртуално още от времето, когато правеше първи стъпки във фотографията и когато се луташе, като всеки току що започнал, в творческите си търсения. И помня как все повече и повече създаваше снимки, които нашепваха „Аз съм Мира“.

Ето и как ни се представи тя с няколко думи:

„Казвам се Станимира, накратко Мира. Щастливо омъжена жена с две деца. Фотограф съм от 10-ина години и в момента работя по това да подготвя студио в село Балша, в което смятам да предложа един различен тип фотография, насочена към емоциите, светлината и съчетанието на цветовете. Обичам да снимам художествени портрети и понякога стрийт.“

Предлагам ви да се докоснете до същността и душата на МираШ чрез следващите редове.

Ако можеше да се срещнеш и поговориш с някой творец, независимо от това кога е живял, кой би бил той? Защо? Какво би го попитала?

Без да се замислям отговарям – Вивиан Майер. Защо? – Защото си спомням, че когато за пръв път разгледах нейни снимки се разплаках. Тя предизвика с кадрите си много силни емоции в мен. Нещо, което не ми се беше случвало до тогава, както и до момента с друг творец. Бих я попитала дали ще има нещо против да поснимаме заедно из улиците на София?

Какво е добра фотография за теб?

Такава, която провокира, която има скрити послания и скрити детайли. Да е закачлива и с определена тема за зрителя.

Ако можеше да имаш една суперсила, каква би си избрала? Как би я използвала?

Телепортация. Тъй като имам страх от летене със самолет, тази сила би ми свършила чудесна работа, а и пести доста време от път.
Примерно утре сутрин бих снимала на черният плаж Рейнисфяра в Исландия. След това, за да се стопля, бих изпила едно кафенце в Рим или Флоренция, лек обяд и плаж на остров Фи в Тайланд, а следобед дълга разходка из Санкт Петербург. Светът е толкова колоритен и толкова необятно интересен. Мисля, че с такава супер сила, за един живот бих обиколила планетата.

Защо снимаш? Какво ти дава фотографията?

Снимам, защото имам нужда – физическа и емоционална такава. Ако не снимам, няма да съм си аз, няма да съм Мира, а различен човек. Когато снимам понякога виждам съвършени моменти и сякаш времето спира. През обектива в една секунда сякаш всичко спира и е много тихо, съвършено и красиво. В този момент всичко е точно на мястото си, сякаш съм в стоп кадър, като по филмите. И хората в това спряло време са съвършени, позата им, израза им, лицата им и природата , цялата вселена и дори може би и аз, в тази магия крада съвършенство. 🙂 Този миг ми е подарък и той е толкова идеален и красив, че след това чувствам благодарност и ме обзема страхотно чувство на радост и удовлетворение.

През обектива в една секунда сякаш всичко спира и е много тихо, съвършено и красиво.
МираШ

Кои са нещата, които харесваш в света около себе си? А какво искаш да промениш?

Харесвам планината, горите, мирисът на полето и полските цветя, гъбите след дъжд и звукът на вятърът в Балкана. Харесвам близката горичка от брези, която по залез пламва в розово и оранжево на фона на тъмносиньото небе от идващия здрач. И буреносните облаци харесвам, лошото време, тътена от гръмотевиците, капките дъжд върху лицето, мокрите листа и пръстта. Изпитвам вътрешно влечение към морето. Харесвам тъжните филми, класическата и алтернативната музика, книги като „Птиците умират сами“ и „Оризовата майка“.

Искам да променя единствено начинът, по който гледам на света около мен. Хората, природата, нещата са си такива каквито са, според мен идеални, и ако искам нещо да променя, е това да успея да се преборя със себе си и да постигна пълната свобода да бъда такава, каквaто усещам че съм.

Къде според теб се крие силата на фотографията?

В това, че е машина на времето, носеща спомени, емоции, надежда. Фотографията говори, разказва, рисува, описва, провокира, променя човек и предизвиква събития, тя разтърсва и сломява, въздига също. Тя е светлина, сила и магия, преплетени във секунди и векове.

Къде търсиш и намираш вдъхновение за снимките си?

Най-често в самата светлина, в лицата на хората, в историите за художници и фотографи. В изкуството като рисуването, киното и музиката. Когато търся вдъхновение си пускам филми като “The Fall” на Тарсем Сингх или музиката на Макс Рихтер.Често разгръщам и „Трактат на живописта“ на Леонардо да Винчи. Вдъхновение намирам и в Инстаграм, и Пинтерест.

За какво мечтаеш, Мире?

О, за много обикновени, но важни неща. Да съм със семейството си, до децата си, с мъжa си, да живея смирено и спокойно, да помъдрея. Да снимам, да мога да изразявам себе си без страх, да не чувствам вина и да живея в мир със себе си.

Какъв е фотографският проект, който би искала да осъществиш?

Хората през някакъв етап от живота си, все по-често се сблъскват с най-силните си страхове, депресии, паник атаки и нервни състояния, като към тях се причислявам и аз самата. Човек, който ми помага да се преборя с това ми даде идеята да снимам тези човешки състояния. Това е проекта, който един ден се надявам да осъществя, да заснема серия от портрети, които отразяват страхът, паниката, депресията и вътрешната борба на човек. Трудна задача, но точно за това ми е толкова интересна и е предизвикателство за мен като фотограф.

Кой или какво може да те усмихне във всеки един момент?

Децата ми винаги и съпругът ми, който е до мен и ми е опора в живота, макар и познал най-лошите ми страни (а те не са една и две ) и ме обича всеотдайно вече 20 години.

Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?

Не е само един, много са. От българските фотографи, харесвам много кадрите на Надя Джамбазова, Яна Пенева, Кеми (Kemi H) , селф портетите на Люба Кемерова (K.ART.Kemerova), Ивайло Петров, Калин Руйчев. От чуждестранните, разбира се Вивиан Майер, Вивиен Мок, Пиер Гонор, Kirsty Mitchell, Stormy Solis, Влад Думитреску (Vlad Dumitrescu), портретите на Ървинг Пен. Но Вивиан Майер за мен си остава много специална. Освен гениален фотограф, тя е и интересен човек обвит в мистерия и лудост. Чувствам я близка, сякаш се познаваме от години. Снимките ѝ отразяват точно нея самата – тайнствена, трагична, откровена, красива, гениална, смешна, гротескна, странна. А автопортретите ѝ са брилянтни, ето един от най-любимите ми:

Кой е най-добрият съвет, който си получавала?

Животът е кратък, това го знаем, но нека го живеем, избирайки, ако не да сме постоянно щастливи (това пак е крайност и то нездравословна), то поне да не сме нещастни толкова често. Нека оставим тревогите, вината и срамът, за тези които си мислят, че ще живеят вечно. Животът ни е даден просто, за да се живее, а ние сме длъжни на себе си да сме такива каквито сме.