Николай Попов (1914-1973 г.), макар и архитект по образование и призвание, е един от класиците на българската фотография на ХХ век. Завършва архитектура в Загреб. Ярък и самобитен талант, през 1951 г. той е удостоен със званието „фотограф художник“, а през 1961 г. получава званието EFIAP – екселенц на Международната федерация за фотоизкуство. Може би най-известни са серията му снимки от Куба, където е първият чуждестранен фотограф след революцията от 1959 г.
Изложбата привлича погледите към друго впечатляващо негово начинание. Изложбата „Разказ за Несебър”, която ви представяме, можете да разгледате до 19 юни 2018 г. в галерия Synthesis, София, бул. „Васил Левски“ 55.
Повече от седемдесетте сребърно-желатинови фотографии са снимани в периода 1957-1965 г., копирани са лично от автора и са предоставени от наследниците му.
За арх. Николай Попов определението “класик на българската фотография” не е закъснял комплимент, а доказала се с времето критическа оценка. Такова е мястото му в родната история на това изкуство, но преди всичко такъв е маниерът му на снимане – с балансирани завършени композиции, с естетическа функция на светлината, с отсяване на важното от незначителното, с извеждане на пространствени поанти, с ерудиция, превърнала се в гледна точка, с тъждество между истина, красота и добро. Въобще с неговия изискан изобразителен вкус, продукт по-скоро на заподноевропейската традиция, отколкото на постреволюционните социалистически времена, в които съдбата му е отредила да твори. Именно той някак от само себе си зарежда фотографиите му с една мека, но по своему непреклонна съпротива към идеологическата конюнктура.
Серията му “Разказ за Несебър”, показана за първи път през 1961 година, е точно обратното на ширещата се тогава фотопропаганда на новия живот. Тя разкрива, че животът в своята спонтанност и естественост не може да бъде нов, а е все същия. И рибарите с мрежите си продължават в черно-белите кадри на арх. Попов да вадят риба от морето, както винаги са го правили. Фотографът търси радостта от живота далеч от офанзивите на история, която попада пред камерата му само с каменните си следи. За него историята заедно с природата и връзките, които архитектурата прокарва между тях, не са нищо повече от изящен декор на всекидневието – с ритуалите му, с надеждите му, с невинността му… Всекидневието за арх. Попов далеч не е банално, а е поетично и поетиката му в Несебър идва “по море”.
Арх. Николай Попов е класик и по още една причина – времето нищо не е успяло да отнеме на фотографиите му. Те спокойно биха могли да бъдат направени днес, стига да се намери някой с неговото майсторство и способност да пази в образите си живота по крайбрежието от пораженията на посткомунизма. Както арх. Попов го е опазил от пораженията на комунизма.
доц. Георги Лозанов
