В българския тълковен речник срещу думата ВДЪХНОВЕНИЕ е записано – въодушевление, настроение, ентусиазъм, творчески, душевен подем. А в синонимния речник – внушение, въодушевление, настроение, проникновение, чувство, фантазия, муза, жар, пламък, увлечение, възторг, устрем.
Всички тези думички до една описват онова, което се случи на първата по рода си Inspiration Photo Conference, организирана от клуб „Фото Свят“.
Честно си признавам, че тръгвайки към конференцията не знаех нищо за лекторите. Единственото познато за мен име бе това на Светлана Бахчеванова, но спомените ми за нейната работа бяха от зората на демокрацията. Е, бях видяла портфолиата им, но едно е да зяпаш само снимки и да ахкаш, съвсем друго е да се докоснеш, да чуеш, да попиеш разказите им. На някой от лекторите разказите бяха като стара хубава приказка, на друг героите бяха чудовища и страшилища, на трети разказът ни заведе до непознати земи, на четвърти героите променяха закони и разместваха света, а пети сложиха просто щипка красота и изящество.
И приказките започнаха…без „имало едно време“.
Не сам професионален фотограф, нито професионален критик, за да давам оценка и да съм докрай обективна за видяното и чутото. Мога да споделя само собственото си усещане, собствената си емоция.
Евгения Максимова
Носталгията ме заля и здраво ме хвана за гърлото когато на сцената се качи първият лектор – Евгения Максимова. Оказа се, че сме родени и раснали в един и същи град. Тя представи снимки от няколко свои проекта, които бяха като преживявания от миналото в сегашно време. Битът на жителите на Балканите в едно безвремие. Кухнята на балканеца, живеещ извън столицата. Скромен бит с много предмети от миналото. Снимки – документи, но без човешко присъствие. Така авторката сякаш запалва въображението на зрителя и той започва сам да си рисува и представя обитателите на „най-интимната“ част от дома – кухнята. Другият проект на Евгения бе като енциклопедия на кича от соцвреме с твърди корици. Съвременниците на тази епоха се усмихвахме на спомените си и на шаренията, която бликаше от фотосите.
Евгения не е типичния оратор, но работата й е толкова красноречива и въздействаща, че само с по три думи разрови душите ни.
Светлана Бахчеванова
Втората жена лектор бе легендата Светлана Бахчеванова. Тя е един от най-известните фоторепортери от годините на прехода. Времето, в което и аз бях политически репортер и съм отразявала същите събития, но зад пишещата машина, а тя с камерата. Знаех, че отдавна живее в Щатите, но идея нямах с какво се занимава. Оказа се, че отивайки в Ню Йорк с огромното си „източно“ портфолио няма как да се пребори със зверската конкуренция и решава да създаде издателството за документална фотография „FOTOEVIDENCE“. Проектите, които издава във фотокниги, спомагат за намаляване на насилието в държави далеч от Екватора, за прекратяването на ужасяващи практики, за прокарването на закони, за запазване на културата и идентичността на редица народи. Светлана наистина има кауза, има мисия. И най-прекрасното е, че може да види плодовете на своята работа в променените човешки съдби.
Рафал Бояр
Винаги моля моите двойки да ми напишат напълно честно истории за живота им, за връзката им, за приятелите, семейството и всичко, което е било от важно значение за тях. На базата на тази информация създавам истории, а не се фокусирам върху самия сватбен ден.
Това бяха думи на Рафал Бояр в едно интервю за българска медия, дадено няколко дни преди конференцията. И наистина, разказаното не се размина нито на милиметър от показаното. Рафал е артист, издигнал сватбената фотография на едно друго ниво. Кратките видеа, които заснема разказват истории за любовта, свободата, емпатията, нежността, еуфорията. Визията им напомня за френското кино от „Новата вълна“ от края на 50-те и 60-те години на миналия век. Този млад човек е прецизен в подбора на двойки, чиято история ще заснеме. Не работи за количеството. А качеството, което дава на своите двойки му отваря работа по целия свят.
Олег Оприско
Ах, този Олег! Фотографът, който не ползва Фотошоп, а прави най-приказните кадри ни говори как се правят пари от фотография. На всичко отгоре се оказа смелчага – да покаже кадри, които според него не са за пред хора т.е. правиш постановка – снимаш – не става и така няколко пъти. Фотографията като бизнес се оказа доста дълбока и неизчерпаема тема и времето не стигна.
За радост на новите му фенове, през май Клуб Фото свят ще им даде възможност да се потопят в неговия фантастичен свят в двудневен уъркшоп, в София на 11 и 12 май.
Ману Брабо
Той снима конфликтите в Сирия, Либия, Хондурас, Косово, Египет, Украйна. Той е на 38 години. Лежал в затвор и носител на Пулицър за новинарска фотография. В речника до думата ПИЧ трябва да стои неговата снимка. Истински мъжкар. Той е Ману Брабо. Испанец – чаровен, забавен, саркастичен, майстор. Този човек направо остави залата безмълвна с разказното и подкрепено с фотодоказателства. Оръжия, трупове, живот, смърт, съдби, деца с лица на старци, борци, убийци, диктатори. Губил е приятели и колеги в тези войни. Хората от точките с военни конфликти излизаха едни след други пред очите ми и не спирах да се питам каква психика трябва да имаш, за да издържиш тази гледка, тази мъка и толкова много кръв и смърт. Явно не само аз си блъсках главата, търсейки отговор, защото Ману накрая попита – „Имате ли въпроси?“
Единственият дошъл от залата бе: Как живееш с този товар? Как се усмихваш, как съществуваш като нормален човек?
Този НЕчовек наистина ми бръкна здраво в душата.
Карстен Питър
След това опустошително пътуване по всички места, на които никой не иска да отиде, на сцената се качи последният разказвач от програмата – Карстен Питър. За първи път виждам на живо фотограф на Нешинъл Джеографик. След Ману, Карстън ми изглеждаше доста обран от емоции. Всъщност емоциите дойдоха от местата, на които ни заведе – най-голямата пещера в света Хонг Сон Донг (Hong Son Doong) във Виетнам, един от най-активните вулкани в Африка – Нирагонго в Конго, а накрая заедно преследвахме торнадо някъде в Америка.
Природните чудеса са си наистина чудеса, кадрите от тях са наистина изумителни. Това което мен ме изуми бе смелостта на Карстън, стигаща на моменти до безумство. Да стоиш на ръба на действащ вулкан, на който температурата на лавата варира от 950° до 1215 °C и може в следващия момент да те залее в името на заветния кадър, това не е ли безумство? Дълбок поклон!
Дълбок поклон пред всички разказвачи, поклон и на организаторите, защото когато годината ти започне по този вдъхновяващ начин, само ти ще си си виновен, ако не се възползваш на макс и не направиш поне един перфектен кадър до края на 2019-та.
Е, винаги има и втори шанс – конференция през 2020-та.
Автор: Красимира Пастирова