Първата съхранена снимка на българи е от 1842-43 година, публикувана във Виена – на възрожденеца Тодор Минков, а фотографията е направена от Анастас Йованович. Това е причината той да бъде определян за първия фотограф на Балканите.
Анастас Йованович е роден във Враца през 1817 г. Баща му Иван е бил търговец и изнасял за Сърбия шаяци и аби, а оттам внасял други изделия – коси, железария, лен. Огромно влияние върху бъдещето на тогава 9-годишното дете изиграва Константин Огнянович – пристигнал като учител в града по покана на Димитраки Хаджитошев. От него Анастас научава писмото и четмото. На 9 годишна възраст баща му го води при вуйчо му, който е изявен терзия и работи при княз Милош. Анастас продължава обучението си в Белград.
През 1830 г., след смъртта на бащата на Анастас, в Белград идват да живеят и неговите близки: майката Мария (била е от заможен род), брат му Михаил и сестра му Катерина. Но след 1 година ново нещастие сполетява семейството – почива и вуйчото, който бил тяхна опора.
През 1832 г. княз Милош открива в Белград първото сръбско училище по типография. Анастас е приет да учи там с още 31 младежи.
Още на крехка възраст си проличава, че младежът не е роден за занаятчия, а за човек на изкуството. За пръв път разкрива заложбите си, когато в Сърбия е отворена печатница с букволеярна към нея.
През 1832 година Анастас проявява огромен интерес към това предприятие. Застоява се там. Работи с руски ръчни преси. Заради способностите му, едва на 19-годишна възраст, през 1836 година, е ангажиран с поръчка от княз Милош – да изработи буквено посвещение върху сабя, която ще е подарък за барон Хердер. С времето усърдието на врачанина дава резултат – забогатява, купува си жилище и дори го обзавежда с маси и столове – редки предмети, символ на лукса по това време. Йованович трайно записва името си с едно важно събитие в публичния живот на Сърбия: издава първия сръбски буквар. Това доказва школовката му и уменията му. Младежът се заема да изготви матрици за необходимите кирилски букви.
През 1839 г. заедно с още пет студенти е изпратен като стипендиант на княз Милош да учи във Виена литография, гравюра на метал. Тук през август същата година Дагер изпраща две дагеротипни снимки: едната изглед от Париж с Нотр Дам е предназначенa за император Фердинанд I, а другата – един натюрморт – за княз Метерних. Двете снимки са изложени в една от залите на художествената академия и Анастас проявява изключителен интерес към новото откритие.
По това време, заедно с Париж, Виена става център на фотографията. През 1840 фирмата Фойхтлендер конструира фотографски обектив според изчисленията на математика проф. Пецвал. Йованович е един от първите, които се сдобиват с такава камера и прави първи снимки още през 1841 г.
През 1842 г. династията на Обреновичите е свалена и спира да получава стипендия. Тогава той започва да се издържа с литография. Усвоява също и фотографския метод на Талбот и през 1844 година прави първите талботипни снимки на видни личности, от които по-късно прави литографни портрети.
Жени се австрийка, с която имат син Константин, който се ражда през 1849 г. По-късно Константин става един от изявените виенски архитекти.След Освобождението на България Константин Йованович идва в София и работи като архитект. Автор е на архитектурните проекти на сгради у нас като Народното събрание, БАН, Първа Софийска гимназия и Гимназията в Лом, както и на редица известни сгради във Виена и Белград.
През 1852 г. във Виена пристига и Николай Павлович, за да постъпи в художествената академия. Докато чака да започнат занятията, Павлович е приет от Анастас Йованович, при когото в продължение на 3-4 месеца получава първата си подготовка по рисуване и литография. Това познанство влияе на Николай Павлович да се оформи като виден български възрожденски живописец и литограф.
През 1854 г. започва да се занимава и със стереофотография и с тази техника прави едни първите стереоскопски снимки на Виена.
https://www.europeana.eu/item/09403/o_vase_1022_CHO
В 1858 г. в Белград е извършен преврат и династията на Обренович отново се връща на власт. Тогава Йованович се завръща там по покана на новия княз Михаил да стане хофмайстер (управител) на двореца след 20 годишен престой във Виена. Заради задълженията си Анастас изостава литографската си дейност, но през свободното си време продължава да се занимава с фотография само за лично удоволствие. Снима приятели, познати и видни личности.
През 1860 г. Николай Павлович отново се среща с Анастас Йованович, за да литографира поредицата “Райна българска княгиня”. На база на снимки на Йованович, Николай прави и литографски портрет на княз Михаил Обренович.
В княжеския двор Анастас Йованович отваря фотографско ателие и за придворен фотограф е назначен българин от Самоков – Анастас Карастоянов, който под снимките се подписва Стоянович.
След убийството на княз Михаил през 1868 г. Йованович се оттегля от обществения живот. На 8 април 1869 година се ражда дъщеря му Катарина Йованович, която по-късно става преводач,литературен историк, публицист, философ, журналист и хуманитарист. Катарина започва хуманитарна си дейност по време на Балканските войни. Благодарение на нейната работа швейцарският Червен кръст изпраща своята мисия и лекарска помощ през 1914 г., когато избухва Първата световна война .Помага за намирането на изчезналите и организира раздаването на хуманитарна помощ за болни, ранени и затворени сръбски войници, техните семейства и семействата на войниците, които се бият на фронта в Солун. Йованович помага и на сръбски ученици и студенти, сираци и всички онези, които се оказват далеч от родината си. Нейната доброта й печели прякора „Малката майка“ (Mamica).
Анастас Йованович живее скромно в Белград до смъртта си в 1899 г.
Много от творбите на Анастас Йованович са притежание на различни сръбски и чуждестранни галерии и музеи, някои се съхраняват в Белградската национална библиотека. Неговите биографи отбелязват, че той е създал повече от 200 литографии и рисунки и над 800 фотографии.
Автор: Вили Гутова
