Да запазиш душата с Влад Думитреску

Бях попадала на проекта „My Romania“ на Влад преди време. За него наскоро ми напомни МираШ като каза в интервюто, че това е един от любимите й фотографи.

И аз си казах „Защо пък не?“. Много малко знаем за нашите съседи. Пък и постоянството, и любовта (според мен тук трябва да има много любов), с която този фотограф снима Румъния, предизвикват някакво любопитство в мен.

Кой стои зад „My Romania“?

Кой е Влад Думитреску?

Ако имаш едно единствено желание, което може да се сбъдне, какво би било то?

Бих искал да се върна назад във времето, да кажем за едно лято, в румънското село в периода между войните. Видях толкова много прекрасни снимки от тогава, че също бих искал да го преоткрия по мой начин. Добрият вкус, с който се обличат хората, красивите детайли във всичко, което правят, простотата на начина на живот и красотата на навиците им… Бих искал да направя това, преди всичко заради самото преживяване. А ако се върнах оттам с едни прекрасни снимки, бих бил още по-щастлив!

Какво е добра фотография?

Мисля, че добрата снимка е тази, която ви кара да искате да сте били там в онзи момент, свидетел на историята, или тази, която предава силна емоция. Емоция, която променя нещо във вас.

„Хората, а не местата правят спомените“. В този ред на мисли, какво се опитваш да запазиш с „Моята Румъния“? Кое е нещото, което пали страстта за този проект?

Много скоро след като започнах да снимам, започнах и да изпитвам удоволствие да снимам хората от провинцията. И оттогава това е фотографията, която ми харесва най-много. За съжаление, някои от хората, които снимах с времето, вече не са сред нас. Някои от тях бяха мои добри приятели. Обичам да мисля, че по някакъв начин снимките ми ще запазят малка част от тях. Как се усмихваха, как се обличаха, навиците, които имаха, подобни неща. Мисля, че моите снимки са доказателство за начин на живот, който скоро ще престане да съществува. И някак това ми дава енергия да продължа.

Как започна да снимаш? Какво ти дава фотографията?

В гимназията започнах да пътувам много често в моята страна Румъния. Оттогава започнах да я откривам и да се възхищавам на хората и местата ѝ, да харесвам всичките ѝ региони. През 2008 г. купих фотоапарат от мой братовчед. Започнах да го взимам по време на пътуванията си и така започна всичко.

Фотографията ми даде смелост да се оттегля от корпоративния живот и да правя това, което обичам, накара ме да пътувам повече, помогна ми да се запозная с много прекрасни хора. И все пак, това ми помага да се изразя най-добре.

Кой е най-яркият ти спомен от детството?

С удоволствие си спомням празниците, които прекарах с баба и дядо. Когато през лятото се разхождах из всички хълмове близо до града, а през зимата ставах свидетел на коледните традиции. Щастлив съм, че съм живял през такива красиви времена.

Къде според теб се крие силата на фотографията?

Абсолютно съм убеден, че силата на фотографията е голяма! Но за мен това, което мога да кажа е, че съм горд, че моите снимки убедиха много чужденци да дойдат и да посетят Румъния – държава, за която преди не знаеха нищо. И че тези хора бяха изненадани от красотите ѝ и мнозина се завърнаха.

Къде търсиш вдъхновение?

За да бъда честен, опитвам се да се измъкна, за да снимам толкова често, колкото мога. Намирам вдъхновение във всеки момент, който изживявам.

Кой е Влад без камера в ръце?

Аз съм на 42 години, женен от 12 години, баща на Мария, прекрасно малко момиченце на почти 3 години. Имам магистърска степен по управление на бизнеса, която никога не съм използвал. Откакто подадох оставка от банката през 2017 г. организирам фото турове за туристи, които искат да οпознаят Румъния. Обичам да пътувам, да се срещам с нови хора, да чета. Това би било всичко накратко.

Кой е фотографският проект, който би искал да осъществиш?

Бих искал да започна проект, който ще ме отведе из цяла Румъния и в който ще се опитам да намеря всичко, което все още е автентично. Бих искал да продължи поне една година., за да намеря това, което трябва да бъде намерено.

Какво те усмихва?

Има много неща, които ме карат да се усмихна. На първо място, моето малко момиченце Мария. Невероятно е какъв страхотен хумор може да има едно малко момиче. Тя измисля поне по една добра шега всеки ден. Също така се радвам, когато в разходките си открия автентичен човек, който наистина харесвам. И отново се усмихвам, когато се върна, за да донеса отпечатаната фотография и той я хареса.

Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?

Нямам любима снимка, но имам няколко фотографи на души, които бих могъл да спомена – Джоузеф Берман, Ърнест Бернеа и Питър Корнис. Те някак определиха това да се скитам из румънските села, за да видя как ще се разкрият пред мен. От тяхното портфолио, както и от моето портфолио, не мога да кажа, че ми харесва определена снимка най-много.

Кой е най-добрият съвет, който си получавал?

Мисля, че най-добрият съвет, който някога съм получавал, е да се опитам в живота да правя това, което ми харесва, да не се забивам в зоната на комфорт, защото времето минава бързо и ако не направя промяна, съжаленията ще дойдат.

Задай си един въпрос и отговори…

Мисля, че въпросът би бил: Какво според мен е най-важното в моята фотография? И отговорът е: уважението към хората. Винаги трябва да помним, че обектите, които снимаме, не са обекти, а човешки същества, с чувства и че те ни правят огромна услуга, като се съгласяват да бъдат снимани.