Чува ли сте историята на Бланш Моние? Как една очарователна и красива жена се превръща в създание, предизвикващо съжаление?
Моние е родена на 1 март 1849 г., в уважаваното, консервативно буржоазно семейство на Шарл и Луиз Моние със стар благороднически произход в Поатие, Франция. Има по-голям брат – Марсел.
Нейното семейство е типичното аристократично семейство. Хората обсъждат техните гала вечери, каретите и накитите им. Луиз Моние, майката на Бланш, е като красиво видение в грандиозните си рокли, истинска дама от висшето общество с връзки, които се провират през елита на Франция. С официалните си костюми и с остроумието си брат й си е изградил име в правните среди (бел.авт – учи право в местния университет и след това работи в местния парламент).
За Бланш това значи, че няма нужда да се тревожи за пари или да работи като нейните връстници, принадлежащи към по-ниските класи. Всичко, което трябва да направи е да присъства на светски събития, да изглежда красива и да си намери достоен съпруг. Бланш Моние вероятно не се е различавала много от всяко друго момиче на нейната възраст. Свирила е добре на пиано. Но освен това няма нищо изключително в детството и юношеството ѝ.
До момента, в който изчезва от живота на малкия град. Годината е около 1874-1876.
Анонимното писмо
На 23 май 1901 г. анонимно писмо е доставено на главния прокурор на Париж. В него се съобщава, че една жена е държана в плен от майка си, полугладна и в мръсни условия, и че е там от 25 години. Полицията в Поатие е предупредена и незабавно отива в дома на мадам Луиз Моние, посочена в писмото, с искане да види дъщеря ѝ Бланш. След известна съпротива Луиз Моние ги насочи горе към заключената стая на Бланш.
Полицаите нахлува в стаята. Първото нещо, с което се сблъскват е миризмата – отвратителна воня на фекалии и гниещо месо. През тъмнината я виждат да лежи върху сламен дюшек на пода. Жена-скелет, гола, с изключение на мръсния чаршаф, с черна коса пораснала до бедрата и дълги извити нокти на ръцете и краката. Около нея е имало стара храна, екскременти, насекоми и паразити. Това е Бланш Моние, на 52 години.
Бланш e откарана в болница. Въпреки че e мръсна и болезнено слаба (25 килограма), няма пряка физическа опасност за живота й. Психическото й състояние e друг въпрос. Можело е да се очаква, че тя ще страда от психическа травма след години на изолация и пренебрегване, но има нещо повече от това. По думите на онова време Бланш е била луда.
Майката на Бланш (75) и брат й Марсел (53) са арестувани и обвинени в престъпления, свързани с лишаването от свобода на Бланш. Въпреки че Марсел не живее в същата къща като майка си е известно, че често посещава семейния дом. Само две седмици след ареста си Луиз Моние умира. Била е болна от известно време и виждайки разгневената тълпа пред дома й, здравето й се влошава още повече. Не изпитва угризения на съвестта за стореното. Тя не е могла да разбере защо хората са разстроени от отношението й към Бланш и според съобщенията казва: „Цялата тази врява за нищо“.
Историята на Бланш е водеща новина в цяла Франция, придружена от ужасяващия образ на Бланш при пристигането й в болницата. Обществото е възмутено от варварското отношение, на което Бланш е подложена от собственото си семейство. Хората искат да знаят защо се е случило това и не след дълго се появява обяснение. Историята гласи, че Бланш, красива и щастлива млада жена на 25 години, се е влюбила в адвокат, няколко години по-възрастен от нея. Майката на Бланш не е приела това, защото той е без пари и протестант, докато Моние са от благородно потекло и католици. За да сложи край на годежа, тя затворя Бланш в стаята ѝ, преструвайки се пред приятели и семейство, че е изчезнала.
Истината
С израстването си Бланш започва да се интересува повече от религията и звестно време учи в Християнския съюз като да стане монахиня. През този период Бланш започва да има „мистични преживявания“, които я карат да жадува за самота и започва да прекарва все повече време в спалнята си. Отказва да яде, може би първоначално като религиозен пост, но по-късно това става по-сериозно, докато не се разболява от анорексия. През 1872 г., на 23-годишна възраст, Бланш се разболява от треска и въпреки че болестта в крайна сметка преминава, тя никога не се връща в света след този момент.
В този момент става ясно, че Бланш страда от сериозни психични проблеми. Отказва да носи дрехи в къщата и стои гола на прозореца на спалнята си, видима от улицата. Страхът от този ексхибиционизъм е причината родителите й да закрият прозореца на спалнята на Бланш, оттук и тъмната, подобна на затвор стая, в която полицията я намира. Психическо състояние на Бланш, тълкувано като религиозни видения, може да се припише на шизофренични пристъпи, което в крайна сметка официално е поставено като диагноза.
Изправени пред тази диагноза, семейство Моние решават да не изпращат Бланш в болница или лудница. Може би са я държали вкъщи, защото са се страхували от стигмата, свързана с психичните заболявания, или може би са вярвали, че за нея ще се грижат по-добре у дома. Независимо от мотивите им, това решение, веднъж взето, не подлежи на отмяна. Марсел Моние казва по време на процеса, че след смъртта на баща му през 1882 г. и въпреки многократните му протести, майка му не искала да чуе Бланш да отиде в болница, защото това било против волята на починалия й съпруг.
Факти от процеса
Процесът срещу Марсел за съучастие в насилие започва на 7 октомври 1901 г. и продължава пет дни. Много хора, които са работили в къщата на семейство Моние през годините, са свидетелствали в процеса. Питани са за състоянието на Бланш, чистотата на стаята й и способността й да се движи из дома. От техните свидетелства изплува картина, която силно се разминава с разказа в пресата и разпространената история по улиците. Първо, присъствието на Бланш не е тайна. Всички, които работят за Моние, знаят, че Бланш е там и че е болна. Второ, тя не е била заключена в стаята си през цялото това време. Можела е да посещава други части на къщата и продължава да свири на пиано известно време. Трето, много хора свидетелстват, че през двадесет от годините Бланш е къпана и стаята ѝ почиствана от медицинската сестра Мари Фази, наета да се грижи за нея.
Сега тези свидетелства трябва да се разбират в контекста на това, че Бланш е много болна жена, която се цапа, разкъсва дрехите си и унищожава предмети и мебели в яростта си. Съдът изслушва дърводелец, който многократно е идвал в къщата през годините, за да поправя вещи в стаята на Бланш, включително вратата. Бланш не е лесен пациент, поради което, когато основният й болногледач Мари Фази умира пет години по-рано, нещата се обръщат драстично към по-лошо.
Вместо да замени Мари Фази с друга медицинска сестра, Луиз използва поредица от камериерки – необучени млади жени, които са напълно неспособни да се справят с нуждите на болната жена. Освен това от тях се очаква да спят в спалнята на Бланш – не особено привлекателна перспектива – и много от тях си тръгват след много кратко време. Луиз Моние още повече влошава положението със скъперническото си поведение. Една прислужница разказа как поискала чисти нощници и чаршафи от шкафа за спално бельо за Бланш, която страдала от инконтиненция, само за да получи отказ. Луиз казвала, че Бланш само ще ги разкъса или ще ги изцапа отново. С отказа на майка й да наеме подходящи гледачи или да се погрижи за нуждите на дъщеря си, не е чудно, че тя се оказа в това жалко състояние.
А то се влошава през 1899 г., когато Луиз поверява грижите на Бланш на две нови домашни прислужници – Жулиет Дюпюи и Йожени Табо. Те отново са млади, неопитни и им е трудно да накарат Бланш да сътрудничи. Майката на Бланш не участва активно в грижите за нея. Не е ясно дали е посещавала дъщеря си в този момент. Брат й Марсел продължавал да чете на Бланш в нейната стая. На въпроса дали стаята й е чиста, отговорът му е противоречив. Той твърдял, че е в приемливо състояние, докато продължавал да казва, че е помолил майка си да я отведе в болница. Марсел нямал силата на волята или правната легитимация да измъкне Бланш от къщата. Той всъщност е чакал майка му да умре, преди да действа.
Влошеното здраве на Луиз е катализаторът за откритието на Бланш. Шест седмици преди намесата на полицията Луиз се разболя до такава степен, че не може да дава нареждания на подчинените си – а Марсел е твърде уплашен, за да поеме отговорността сам. Бланш е оставена да лежи върху мръсен сламен дюшек, покрита със собствените си отпадъци, гнила храна и паразити. Това, че я вижда в това ужасяващо състояние, най-накрая принуждава някой да действа. Въпреки че все още не е сигурно кой.
Марсел е признат за виновен и осъден на 15 месеца затвор, но незабавно обжалва присъдата. Неговите адвокати твърдят, че като законен настойник и собственик на къщата, Луиз е тази, която е отговорна за състоянието на Бланш, а не Марсел, и че той не е длъжен по закон да се намесва. Обжалването е успешно и Марсел е освободен през ноември 1901 г.
Марсел продава имотите, наследени от майка му и се премества. Бланш остава в психиатрична болница в Блоа до края на живота си. Въпреки че е добре обгрижвана, тя продължи да страда от психичните заболявания, които я измъчват през целия й живот. И Бланш, и Марсел умират през 1913 г.
Източници:
http://sequestreedepoitiers.free.fr/Famille.htm
https://www.retronews.fr/
https://www.bestfranceforever.com/prisoner-in-her-bedroom-for-25-years-the-terrible-reason-why-blanche-was-locked-up/
