
Кой е Сотирис Лампру (Sotiris Lamprou)?
Роден е в Алиартос, Гърция. След сериозно заболяване през 1991 намира своя път към фотографията. От тогава много от неговите фотографии се използват за корици на книги и излизат на страниците на литературното списание Саввато (Σάββατο), издание на Елевтеротипия (Ελευθεροτυπία).
Но нека да оставим снимките му и думите му да ни кажат кой е Сотирис…
Ако имаш едно единствено желание, което може да се сбъдне, какво би било то?
Да премахна механизма на всеобщото унищожаване на света.
Светът черно бял ли е?
Цветовете са илюзия. Нощта и деня са реалността. Светлината е животът, подобно на сладоледа за гарваните на Дон Ван Влийт (американски певец, по-известен като Captain Beefheart и песента от последния му албум Ice Cream for Crow, след който той се отказва от музиката и става художник – б.а).
Какво е скрито в мъглата?
Елегия. Тих вопъл.
Разкажи ни как започна да снимаш? Какво ти дава фотографията?
Снимах с една камера, взета назаем, още в късните ми тийнейджърски години. A откакто се помня винаги съм бил наблюдател, склонен към размишление, ‘заснемащ’ специфичните състояния на ума ми. Сблъсъкът със сериозен здравословен проблем през 1991г., ми помогна да намеря пътя си към фотографията.
Тя беше бягството, което ми помагаше да дишам, да продължа напред с живота ми и което е по-важното – животът ми намери смисъл с фотографията.
Кой е най-яркият ти спомен от детството?
Първия път, в който видях звездното небе и моето изумление от него.
Добрата фотография е тази със смисъл, която е способна да докосне същността на дори очевидно незначителните неща, пораждаща емоционален отклик
Къде търсиш вдъхновение?
Във вътрешното ми ‘Аз’.
Какво е добра фотография?
Добрата фотография е тази със смисъл, която е способна да докосне същността на дори очевидно незначителните неща, пораждаща емоционален отклик.
Живеем на Балканите. Това проклятие или благословия е за теб? Защо?
Корените и традициите са благословия. Балканите са една мозайка от много различни, но богати култури. Динамиката на хората на полуострова и техните дълбоки и интензивни емоции са някои от положителните страни, които са ценни за мен като артист. Като човешко същество, бих искал да има повече разбиране и уважение към тези културни различия.
Какво може да те накара да се усмихнеш?
Щастието в очите на любимата ми и нашия син.
Кой е Сотирис без камера в ръцете?
Не мога да си представя себе си без камера. Тъй че бих казал, че този човек не съществува.
Кой е най-добрият съвет, който някога си получавал?
Последните думи на Буда: “Всички сложни неща са променливи. Те не са трайни. Работете с усърдие за спасението си. ”
Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?
Любимият ми фотограф е Йожен Атже (Eugène Atget). И любимата ми негова фотография е “Входът към Пресбитерия на Свети Северин”.
Поради омагьосващото призрачно усещане.
Задай си един въпрос и отговори…
Кой съм аз?
Все още не знам…