Кой е Сотирис Лампру (Sotiris Lamprou)?
Роден е в Алиартос, Гърция. След сериозно заболяване през 1991 намира своя път към фотографията. От тогава много от неговите фотографии се използват за корици на книги и излизат на страниците на литературното списание Саввато (Σάββατο), издание на Елевтеротипия (Ελευθεροτυπία).
Но нека да оставим снимките му и думите му да ни кажат кой е Сотирис…
Сайт: https://www.flickr.com/photos/118331246@N06/Да премахна механизма на всеобщото унищожаване на света.Цветовете са илюзия. Нощта и деня са реалността. Светлината е животът, подобно на сладоледа за гарваните на Дон Ван Влийт (американски певец, по-известен като Captain Beefheart и песента от последния му албум Ice Cream for Crow, след който той се отказва от музиката и става художник – б.а).Елегия. Тих вопъл.Снимах с една камера, взета назаем, още в късните ми тийнейджърски години. A откакто се помня винаги съм бил наблюдател, склонен към размишление, ‘заснемащ’ специфичните състояния на ума ми. Сблъсъкът със сериозен здравословен проблем през 1991г., ми помогна да намеря пътя си към фотографията.
Тя беше бягството, което ми помагаше да дишам, да продължа напред с живота ми и което е по-важното – животът ми намери смисъл с фотографията.Първия път, в който видях звездното небе и моето изумление от него.
Добрата фотография е тази със смисъл, която е способна да докосне същността на дори очевидно незначителните неща, пораждаща емоционален отклик
Във вътрешното ми ‘Аз’.Добрата фотография е тази със смисъл, която е способна да докосне същността на дори очевидно незначителните неща, пораждаща емоционален отклик.Корените и традициите са благословия. Балканите са една мозайка от много различни, но богати култури. Динамиката на хората на полуострова и техните дълбоки и интензивни емоции са някои от положителните страни, които са ценни за мен като артист. Като човешко същество, бих искал да има повече разбиране и уважение към тези културни различия.Щастието в очите на любимата ми и нашия син.Не мога да си представя себе си без камера. Тъй че бих казал, че този човек не съществува.Последните думи на Буда: “Всички сложни неща са променливи. Те не са трайни. Работете с усърдие за спасението си. ”Любимият ми фотограф е Йожен Атже (Eugène Atget). И любимата ми негова фотография е “Входът към Пресбитерия на Свети Северин”.
Поради омагьосващото призрачно усещане.Все още не знам…
