Педро Луис Раота

Педро Луис Раота (Pedro Luis Raota) е един от най-важните фотографи на 20-ти век. От първото си признание през 1958 г. той печели над 150 международни награди и отличия за изключителната си работа в хуманитарния жанр. Негови снимки са излагани в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк и са включени в обществени и частни колекции по целия свят.

Роден е на 26 април 1934 г. в Presidencia Roque Sáenz Peña, провинция Чако, в семейство на фермери. Неговите родители не очакват нищо друго от младия Педро, освен приемственост в обработването на земята. Но много млад решава да напусне родния си град, за да открива света.

Първи стъпки

Премества се в град Санта Фе де ла Веракрус, който е първата спирка от пътуването му. Там той придобива първите знания за фотографията и според легендата решава да продаде велосипеда си, за да се сдобие с фотоапарат. Така започва да си изкарва прехраната: прави снимки за паспорт.

Втората му спирка е в град Вилагуай, провинция Entre Ríos, където отбива военната си служба. В свободното си време придружава военния фотограф Кике Фабра, помага му и се учи от него. Създава с голям ентусиазъм фотографско студио и започва интензивна работа.

Успехите

Във Вилагуай Раота получава първите си награди. След това излага свои снимки в Буенос Айрес и започва да изпраща снимки за участие във всички изложби, на които може. През 1966 г. печели първа награда във фотографски конкурс, организиран от Mundo Hispánico, списание от Мадрид (Испания), чиято тема е “Животът и обичаите на аржентинските гаучо”. Това е първата значима награда извън страната, въпреки че е изпращал свои снимки, без много късмет, на различни международни салони.

През 1967 г., едновременно с филмовия фестивал в Кан, се провежда фотографска изложба под надслов „Необичайни снимки“. От 2500 участници от цял свят той печели втора награда. От 1968 г. наградите и трофеите, които получава, започват да се умножават. През 1968 г. печели наградата на World Press Photo „Фотожурналист на годината“. През 1969 г. получава най-важната награда в кариерата си: наградата за най-добър фотожурналист в света, присъдена в Хага, което му дава възможност да пътува до Европа, за да я получи. Следват още много, които му отварят врати – включително “Трофея Кондор” от Аржентинската федерация по фотография в Буенос Айрес и “Най-добрия фотограф в света”, даден в Ла Хая, Холандия. Поканен е като почетен гост в Южна Африка, Холандия, Венецуела и Испания.

Раота – „**Моля, замълчи!** е направена във Вилагуай, в провинция Ентре Риос, Република Аржентина, около 1970 г. Мястото е религиозно училище, където през декември се празнува края на годината. Момчето беше брат на един от учениците, който щеше да участва в някаква сцена. Преди партито се проведе религиозна церемония и тогава помолих монахините да оставят момчето да се разхожда свободно из мястото, с надеждата, че мога да получа доста интересен контраст между черните рокли на монахините и лицето на момчето. Но след като ходеше известно време с боси крака, момчето започна да плаче, заради грубия под. Когато чу виковете му, монахинята внезапно се обърна, за да му нареди да мълчи, докато церемонията приключи.“

През 1972 г. получава първо място на Лондонската международна изложба за фотографско изкуство. През 1972 г. печели и наградата „Шарл Помпиду“ в Париж, Франция и трофея „Чарлз Кингсли“ в Световния фотографски конкурс през 1972 г. и 1976 г. През 1975 г. Раота получава Златния медал на Международното изложение за фотографска журналистика в Съединените щати и по-важното, Правда 75 в Москва. Тази финална награда му дава възможност да прекара 45 дни в снимки в 28 различни страни. Селекция от работата му от това време е изложена в Музея за модерно изкуство в Буенос Айрес. Неговите снимки са показани по целия свят в безброй международни групови изложби, включително в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк. През 1975 г. печели Световното биенале EUROPA-75.

Раота: „Жената във „Вятър от юг“ беше боливийка Коя, която се връщаше от работа в полетата със захарна тръстика в Парагвай. Намерих я, когато тъкмо слизаше от лодката, с която беше прекосилa реката. Предполагам, че детето, което беше с нея, е нейно собствено.“

Две книги с фотографията на Раота са публикувани в Швейцария. Първата, през 1977 г., е издадена на пет езика. Той отпечатва първото си портфолио през 1979 г. Националната библиотека в Париж има 60 негови снимки в колекцията си. Работата му е включена в Залата на славата на Фотографското общество на Америка.

През 1981 г. Раота основава Института за фотографско изкуство в Буенос Айрес и ръководи факултета до смъртта си на 52-годишна възраст (4 март 1986 г.) .

Увлича се по цветната фотография доста късно и редактира “ Портфолио за гаучосите” с 12 броя снимки, които предизвикват интереса на колекционерите.

През годините Педро Луис Раота развива свой собствен и личен стил. Фотографиите му със силни светлинни акценти, изпъкващи на тъмен фон, на практика се превръщат в негова запазена марка, разпознаваеми много лесно дори и от начинаещ.