Да уловиш духа на времето със Свилен Начев

Свилен Начев е фотограф, а това, което улавя чрез обектива си са частици от ежедневния живот. Снима по-сериозно от 2011 г. Член е на BULB Collective от 2017 г.

Засичала съм Свилен по разни фотографски събития. От кратките реплики, които сме разменяли, някак успява да проличи отношението му към фотографията.

Съветвам ви, ако го засечете някъде да го заговорите. Не хапе (май) и е от типа хора, които обогатяват другите с начина си на мислене и философията си към живота въобще.

А сега…

Запознайте се със Свилен виртуално 😉

Представи си, че имаш една супер сила? Каква би била тя и как би я използвал?

“Със супер силата идва супер отговорността” казва Спайдърмен. “…И от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска…” казва Библията. В този ред на мисли не искам нищо повече и по-малко от това, което ми е дадено. ☺

Какво е добра фотография за теб?

Тази, която успява да каже нещо отвъд образа, който показва.

Казваш в свое интервю, че снимайки ежедневието променяш реалността и я правиш да изглежда интересна. Че придаваш значимост на неща, вкарвайки ги в кадри. В същото време говориш за “духа на времето” и че най-важната роля на фотографа е да покаже времето, в което живее, цитирайки Пар. Промяната на реалността, за която говориш, не е ли в противоречие с това да запазиш “духа на времето”?

Много хубав въпрос. Според мен, когато се прави добра фотография, двете неща се покриват. „Времето, в което живеем“ е субективна категория, както и фотографията. Заснемайки реалността чрез чисто фотографски средства, показвайки триизмерната действителност в двуизмерно изображение и поставяйки го в рамка, ние автоматично променяме реалността. Моята цел е да отида още по-далеч и да се опитам да покажа чувство, което отразява субективното ми усещане за света отвъд създадения образ. „Духът на времето“ е чувството, предадено чрез този кадър.

Защо снимаш? Какво ти дава фотографията?

Фотографията по начина, по който се занимавам с нея, прави така, че да обичам живота такъв, какъвто е, без да се стремя непременно да го променям. Несигурността и случайността, това да бъда нащрек във всеки момент, ме карат да се чувствам жив, да живея сега, в този момент.

Кой е Свилен без камера в ръце?

Жител на гр. Свищов, семеен, с три деца, седем котки, хамстер и рибки. ☺

Къде според теб се крие силата на фотографията?

В това, че може да концентрира и съхрани чувства, емоции и идеи и да ги пренесе във времето и по този начин да има духовно израстване. Според мен това е ролята на всяко изкуство.

Къде търсиш и намираш вдъхновение за снимките си?

Във фотокнигите, гледайки работата на големите майстори на фотографията, в музиката, която слушам, в книгите, които чета, в разговори с приятели и със семейството, когато карам мотоциклет и се срещам с нови хора и места… Както казва Анри Картие-Бресон – „Живей и самият живот ще ти покаже кадрите“.

Разкажи ни случка от живота ти, която е оставила отпечатък в теб и те е оформила като човека, който си сега.

Всяка случка ни променя, искаме или не. Тези, които са оставили най-голям отпечатък са твърде лични, за да ги споделя.

Какъв е фотографският проект, който би искал да осъществиш?

Снимам по много серии едновременно – животни, автомобилни гуми втора употреба, които са влезли в градската среда, правя проект за моето семейство и още много други серии, които ще обявя, когато завърша. Много искам да събера всички най-добри снимки от България в една фотокнига, но и на това ще му дойде времето. Снимам всичко, до което се докосвам и ми се иска да пътувам повече.

Кой или какво може да те усмихне във всеки един момент?

Разговор със семейството или приятели, забавна случка или история. Обичам хумора, абсурда, парадокса. Искам да снимам така, както пишат Кърт Вонегът, Дъглас Адамс или Робърт Шекли.

Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?

Харесвам изключително много фотографи, да не кажа стотици дори. Много ми е трудно да спомена само един конкретно. Те дори постоянно сменят местата си в „класацията“ ми. Ще спомена само един, заради това, че почина съвсем наскоро – американския фотограф Джеф Джейкъбсън. Харесвам го заради начина, по който гледа и показва света. Показвам един негов кадър, който много харесвам, изпълнен с хумор, абсурд, специфична естетика и концепцията за решаващия момент:

Кой е най-добрият съвет, който си получавал?

„Научи се да виждаш“. На това учим и нашите курсисти с колегата ми Пенко Скумов. Осъзнали сме, че разговорите за добра фотография вдъхновяват, отварят нови хоризонти, изграждат мислене и естетика. С нетърпение чакаме март месец, за да започнем новия ни курс.