Елена е част от клуб Photoworld от самото му начало. Непримиримостта ѝ към социалните проблеми и желанието за промяната им я тласкат съвсем естествено към документалната фотография. През 2022 фотоисторията ѝ „Душата на рибаря” ѝ носи второ място в категория „Фотосерии” на конкурса „БГ Прес Фото“.
А коя е Елена?
Какъв според теб е смисълът на живота?
Непрестанното търсене. Да търсим и изучаваме нови неща. Да се опитваме да го направим по-добър и да се борим за нещата, в които вярваме.
Коя е Елена без камера в ръце?
Съвсем обикновен човек, с неговите си страхове и радости.
Какво е за теб фотографията? Какво ти дава? А взима ли ти нещо и какво?
Изразно средство. Моят начин да отговоря на нещата от света, които ме вълнуват, които не ми дават мира. Какво ми дава … глас. Какво ми взима … може би емоция и енергия. Сферата, в която започнах да работя изисква много и от двете.
Какво те отличава от другите?
Всеки човек е уникален, въпреки огромната ни еднаквост. Няма нищо специфично. Светът е пълен с близо 8 милиарда уникални “гласове”. Аз съм един от тях.
Препоръчай ни книга/филм?
Автобиографията на Чарлз Чаплин. Вдъхновяващо е да се опиташ да влезеш в ума на гений от този ранг.
За какво мечтаеш, Ели?
За спокойствие. И време да изпълня всичките си безкрайни планове.
Какво би променила в света?
Светът е прекрасен заради цялата му палитра. Не го познавам достатъчно, за да искам да променя нещо в него. По-скоро бих променила своето отношение към света, поне в някои аспекти.
Има ли фотографски проект, който искаш да осъществиш?
Искам да осъществя проект, който да успее да остави позитивен отпечатък в хората, участвали в него и да не остави безразлични зрителите към техните истории. Ако помогне за разширяването на нечий мироглед и помогне за по-доброто разбиране на света около нас би било повече от това, за което бих могла да мечтая.
Нужно ли е вдъхновението, за да снимаш?
Нужно е сърце. Вдъхновението е нещо мимолетно. Нужно е сърце и отдаденост. Това винаги се вижда в работата.
Какво се крие в тъмното?
Собствените ни демони, може би.
Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?
Не мога да кажа, че има един автор, на когото да се възхищавам най-много. Това се променя всеки път, когато науча някое ново име, чиято работа ме докосва. Променя се и в процеса на собственото ми израстване. Може би, в момента, ако трябва да избера една снимка, това ще бъде на James Nachtwey. Кадър от Чечня, направен 1996 г.
В един кадър съчетава недвусмислен контекст, отваря много въпроси и провокира силна емоция у зрителя.
Напомня ми, че правилата, на които ни учат са само основа, а изразните средства в една снимка могат да бъдат толкова много и не трябва да се страхуваме да ги използваме.
Кой е най-добрият съвет, който си получавала?
Следвай сърцето си. Още се уча да го правя.
Задай си един въпрос и отговори…
Защо? Защото искам.
Повече за Елена можете да видите тук:
Facebook: Elena Angelova
