Елена Ангелова: Нужно е сърце, за да снимаш

Елена е част от клуб Photoworld от самото му начало. Непримиримостта ѝ към социалните проблеми и желанието за промяната им я тласкат съвсем естествено към документалната фотография. През 2022 фотоисторията ѝ „Душата на рибаря” ѝ носи второ място в категория „Фотосерии” на конкурса „БГ Прес Фото“.

А коя е Елена?

Какъв според теб е смисълът на живота?

Непрестанното търсене. Да търсим и изучаваме нови неща. Да се опитваме да го направим по-добър и да се борим за нещата, в които вярваме.

Коя е Елена без камера в ръце?

Съвсем обикновен човек, с неговите си страхове и радости.

Какво е за теб фотографията? Какво ти дава? А взима ли ти нещо и какво?

Изразно средство. Моят начин да отговоря на нещата от света, които ме вълнуват, които не ми дават мира. Какво ми дава … глас. Какво ми взима … може би емоция и енергия. Сферата, в която започнах да работя изисква много и от двете.

Какво те отличава от другите?

Всеки човек е уникален, въпреки огромната ни еднаквост. Няма нищо специфично. Светът е пълен с близо 8 милиарда уникални “гласове”. Аз съм един от тях.

Препоръчай ни книга/филм?

Автобиографията на Чарлз Чаплин. Вдъхновяващо е да се опиташ да влезеш в ума на гений от този ранг.

За какво мечтаеш, Ели?

За спокойствие. И време да изпълня всичките си безкрайни планове.

Какво би променила в света?

Светът е прекрасен заради цялата му палитра. Не го познавам достатъчно, за да искам да променя нещо в него. По-скоро бих променила своето отношение към света, поне в някои аспекти.

Има ли фотографски проект, който искаш да осъществиш?

Искам да осъществя проект, който да успее да остави позитивен отпечатък в хората, участвали в него и да не остави безразлични зрителите към техните истории. Ако помогне за разширяването на нечий мироглед и помогне за по-доброто разбиране на света около нас би било повече от това, за което бих могла да мечтая.

Нужно ли е вдъхновението, за да снимаш?

Нужно е сърце. Вдъхновението е нещо мимолетно. Нужно е сърце и отдаденост. Това винаги се вижда в работата.

Какво се крие в тъмното?

Собствените ни демони, може би.

Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?

Не мога да кажа, че има един автор, на когото да се възхищавам най-много. Това се променя всеки път, когато науча някое ново име, чиято работа ме докосва. Променя се и в процеса на собственото ми израстване. Може би, в момента, ако трябва да избера една снимка, това ще бъде на James Nachtwey. Кадър от Чечня, направен 1996 г.

В един кадър съчетава недвусмислен контекст, отваря много въпроси и провокира силна емоция у зрителя.

Напомня ми, че правилата, на които ни учат са само основа, а изразните средства в една снимка могат да бъдат толкова много и не трябва да се страхуваме да ги използваме.