
„Винаги ми е било много трудно да се представям. В живота си съм преминал през толкова много трансформации и различни среди, поради което никога не знам от къде да започна и къде да завърша.
Чисто професионално съм преминал през служител в компютърен клуб, музикант, чирак, бегъл опит за управител на дребен бизнес за ръчно изработени изделия и в момента софтуерен инженер. Интересното е, че фотографията никога не ми е била професия. Но пък е едно от първите ми хобита и е пуснало корени много дълбоко в мен. Още от началото започнах да снимам пейзажи и това е нещо, което обичам да правя. Обичам да се разхождам сред природата и да търся красиви мигове и гледки. Разбира се, не се ограничавам само с пейзажна фотография, снимам и портрети, а понякога правя опити и за концептуална фотография.“
Какво е Витоша за теб?
Бягство. Звучи доста драматично, но всъщност не е. Витоша е една прекрасна планина с толкова много пластове. Човек може много бързо да се отдели от градското ежедневие и да се порадва на природата там. Тя е един истински източник на вдъхновение и спокойствие. Тя е и много интересна тема от фотографска гледна точка – има много история в нея, която продължава да се гради. А през зимата Витоша се превръща в една много различна планина, която крие много красота и много потайности.
Разкажи ни някоя интересна случка от скитанията ти в планината
Не знам дали мога да я нарека случка или по-скоро преживяване. По принцип качванията ми на Витоша през зимата изискват известна доза планиране, проверки на времето и условията. За конкретния ден времето по прогноза беше леко облачно, без много силен вятър и като цяло доста добри условия за една приятна разходка в зимната планина.
Ставам рано, пътувам до мястото, което си бях планирал да снимам и всичко беше прекрасно. Стягам си сплитборда и започвам да се изкачвам. Времето беше точно както по прогноза … за около трийсет минути. Изведнъж се появи мъгла, вятър и лек снеговалеж, който заедно с вятъра забиваше снежинките по лицето ми като иглички. Разбира се, не стигнах до планираното място. Планината ясно показа, че днес не е денят.
Започнах да се спускам обратно и след десетина минути времето отново се смени рязко. Мъглата се вдигна, вятърът спря, снеговалежът продължи, но вече беше лек и приятен като във филм. Нямах времето да се връщам обратно нагоре, затова реших да остана малко и да си почина преди окончателно да реша, че ще слизам.
Изведнъж около мен започнаха бавно да се разкриват пейзажи от нищото: камъни с красиво замръзнал сняг по тях, дървета с обрулени клони, издигащи се елхички под вдигащата се мъгла и всякакви зимни сцени, които знаех, че трудно мога отново да видя в такива условия.
Това беше едно от онези преживявания, с които природата ти показва, че твоите планове нямат много голямо значение, но това не значи, че не можеш да спреш за миг и да се оставиш на плановете на природата.
Какво е за теб фотографията? Какво ти дава? А взима ли ти нещо и какво?
Фотографията за мен е отново бягство. И пак не е толкова драматично. Фотографията ми дава средство да изразявам себе си по един различен начин. Като музикант така и не успях да изразявам себе си чрез музиката. С фотографията мисля, че повече ми се получава. Фотографията ми позволява да запечатам мигове, но и също така да правя и изкуство, да изразявам своята представа, да покажа на света нещата така както аз ги виждам.
Какво ми дава? Изкуството дава много! Мисля, че никой не може да изкаже с думи колко е това много и какво точно е то. Самото занимание и креативния процес освобождава съзнанието и ти позволява да забравиш за всичките си проблеми, а след това да се справиш с тях по най-добрия начин. Не знам как се случва това. То е част от човека и изкуството и двете вървят ръка за ръка.
Всяко изкуство взима. Взима ти времето, взима ти от енергията, взима от съзнанието ти, от фокуса ти и много други неща. Това си е закон: когато искаш нещо, даваш нещо друго.. Хубавото е, че когато го правиш за себе си, тези неща нямат много значение.
Разкажи какво дете беше и най-яркия ти детски спомен
Дете като дете, тичане, игри, разходки с приятели и доста пакости. Не мога да кажа, че имам най-ярък спомен.
Ако можеше да имаш една суперсила, каква би си избрал? Как би я използвал?
Не искам да имам суперсили. Доста е романтично да се мисли, че суперсилите са нещо, което може да спасява или помага. Съвкупността от малки вътрешни сили, пориви и страсти са това, което според мен движи човека напред и му помага да е най-доброто си аз в конкретния момент.
Каква е личната ти философия за живота?
Няма конкретна философия. Опитвам се да съм искрен, да съм себе си, да съм позитивен и да се грижа за най-близките си хора.
Какво би променил в света?
Те са толкова много неща, които си заслужава да се променят. Може би, ако е едно, би било страхът. Мисля, че заради страхът в хората, се поражда голяма част от бедите и лошите неща, които се случват около нас. Ако бяхме малко по-безстрашни, щяхме да се осмеляваме да се променяме и да сме по-добри от това, което сме.
Кажи ни нещо за теб, което никой или малко хора знаят
Малко хора знаят, че в един период от живота си се бях отказал от фотографията като хоби и спрях да я практикувам. Съпругата ми обаче реши, че изненадващо ще ми направи подарък- фотографски курс, на който страстта отново се завърна с пълна сила.
Къде търсиш и намираш вдъхновение?
В семейството си, в природата, в близките си, във всичко, което по някакъв начин ме докосва.

Препоръчай ни книга/филм?
Star Trek. От известно време насам преоткривам тази поредица. По принцип съм фен на научната фантастика, но причината заради, която в момент ми допада сериала и филмите е заложените няколко утопични концепции в сюжета, отношенията между хората, расите и различни идеали. Тези неща реално нямат никаква връзка с научната фантастика, но са сериозни застъпени в сценария и образите на героите. От чисто фотографска гледна точка също е много интересен. Може да се наблюдава как се използват различни формати през годините – от квадрат към стандартния 4:3 и после 16:9 и как те влияят на зрителя. Също така може да се изследва как цветовете се използват за предаване на емоции, как с ефекти и умело използване на светлина се създават илюзии за други светове.
Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?
Себастиaо Салгадо. Най-вероятно някой фотограф би казал, че съм изцяло повлиян от фотограф като Майкъл Кена или друг в сферата на минимализма. Но истината е, че съм голям почитател на Салгадо. Неговата фотография е отново минималистична, но въпреки това той успява да вкара в изображението достатъчно информация и да покаже на зрителя не само субекта в сцената, но и умело да използва композиционни похватия за да разкаже една цяла история, която се случва пред обектива му. И всичко това да е минималистично.
Да кажа коя ми е любимата ми снимка е много трудна задача. Той е фотограф с толкова голямо портфолио, че трудно мога да кажа коя би ми била любима. В момента в съзнанието ми изплува една снимка от серията му от Антарктика и едни пингвини, които перфектно са се наредили в редичка и се спускат по леда, и накрая на тази редичка един пингвин е хванат във въздуха малко преди да се гмурне във ледените води. В кадъра има едновременно контраст, много текстурата от ледника, много форми, които се открояват и са много добре балансирани, за да изпъкнат субектите. Въпреки всичките елементи в кадъра, той е минималистичен и показва точно толкова колкото е нужно, за да разкаже на зрителя една цяла история.

Кой е най-добрият съвет, който си получавал?
Не си спомням от кого и къде съм го чул – “Ходи бавно и гледай във всички посоки”. Реално е доста елементарен съвет, но много добре работи. Даже и да не си с камера в ръка, да се разхождаш и да гледаш света около теб много помага. Не само за фотографията, но и за възприятията ти към света и всичко, което те заобикаля.
Задай си един въпрос и отговори…
Какъв е най-големият ти успех?
Семейството е нещо, с което много се гордея. Радвам да прекарваме времето си заедно със съпругата ми и 4-ри годишната ни дъщеря. В момента те са най-голямото ми вдъхновение и се опитвам да съм близо до тях.
Повече за Янко можете да намерите тук:
Сайт: https://www.yankodzhemerenov.com/
Facebook: Yanko Dzhemerenov photographer
Instagram: @yanko.dzhemerenov
Автор: Вили Гутова