Габриела Димитрова: Ако загубя магията, губя и смисъла

Коя е Габриела Димитрова?

Запознах се с Габи на едно пътуване. Красиво момиче с червена коса и много лунички. Но не това впечатлява. Нали знаете, има един такъв тип хора с кипяща енергия и присъствие, и носещи дух в себе си… с дуенде.

Тепърва ще чуваме за нея!

Ще ви оставя да се докоснете до Габи чрез интервюто по-долу 😉

Представи си, че можеш да си избереш някоя суперсила. Каква би била тя?

Като се замисля най-силно би ми се искало да бъда невидима, поне в определени ситуации. Представете си колко неочаквани разкази в снимки ще се появят, истински и непринудени. Много често човешкото присъствие успява да повлияе върху емоциите в даден момент. За един фотограф е важно да бъде невидим от време на време.

Ставаш част от историите на хората, които снимаш. А каква е твоята история? Коя е Габи?

Габи е момичето с луничките и червената коса. Тя обича по много и от всичко!

Нейната история е цветна и някак си по детски истинска. Не мога да пропусна историята за Алфредо, защото това най-добре може да отговори на този въпрос…. Та, веднъж на едно летище, срещнах Алфредо. Облечен в бяло, червена шапка с козирка, очила и най-енергичната усмивка, която съм виждала. Алфредо, идвайки от Мексико се беше запътил към София в търсене на приключения. За секунди успя да завърже разговор с мен… Той хвана ръката ми и каза:

– „Виждаш ли тази голямата луничка? От днес тя ще се нарича Алфредо! Запомни я!“ Алфредо се ухили слънчево и добави без да поеме дъх.

– “ За да си щастлив трябва да бъдеш част от нечия история! Сега аз съм част от твоята, ти ще разкажеш и аз ще бъда щастлив. “

Сега гледам „Алфредо“ на ръката си и си мисля колко щастлива трябва да бъда аз, ставайки частичка от историите на толкова хора всеки ден..

Как започна с фотографията? Какво ти дава тя и какво означава за теб? В какво гориш, Габи?

Мисля, че фотографията откри мен, не аз нея. Всичко започна в училище с откриването на курс за начинаещи фотографи. Това беше и остана най-важната стъпка в написването на следващите страници от моята история. Тогава бях не само начинаещ фотограф, бях начинаеща в откриването на цял един нов свят. Фотографията за мен, това съм аз, тя е моята сила и моята страст. Когато творя, горя в светлина и любов, горя в истинност. Смисълът във всичко е да откриеш своят път, а фотографията нарисува моя.

Какъв е светът през твоите очи?

Цветен! Моят свят е безкрайна дъга. Свят, в които има любов, носи душа, стопля хора, създава безценни спомени и оставя следа.

Разкажи ни най-хубавите ти детски спомени и ни покажи една твоя детска снимка.

Габи като дете Имам толкова много, трудно ми е да избера. Бях слънчево, непокорно същество, винаги със собствено мнение и визия за света. Май и до ден днешен е така хахах… Помня първата ми портретна сесия! Може би съм била около 10-13 годишна, имахме гости вкъщи и аз трябваше да измисля игра за момиченцето в моята стая. Интересното беше, че никой не ми е обяснявал нищо свързано с фотография. Аз гордо взех гладачната маса, опънах едно безсрамно шарено одеяло, позиционирах детето пред него, заедно с един червен телефон и започнах да правя снимки с любимата тогава skina. Всеки път, когато погледна тези снимки и не мога да повярвам от колко време съм носила в себе си това желание, да снимам и да виждам човекът срещу мен.

Ако загубя магията, губя и смисъла

Помечтай малко! Коя е най-смелата ти мечта свързана с фотографията?

Най – смелата ми мечта е да запазя отношението си към фотографията такова, каквото винаги е било. От три години фотографията се наложи в живота ми и като професия. Създадох първото си студио с много желание, труд, любов и известни страхове. Най-смело мечтая един ден да избегна момента, в който страстта ти се превръща само и единствено в работа. Ако загубя магията, губя и смисъла.

Работиш ли по някой твой личен проект в момента и би ли споделила нещо за него?

Когато работиш с комерсиални проекти малко или много фокусът ти се изменя и понякога не остава време да пресъздадеш това, което е вътре в теб. Винаги, когато усетя, че съм тръгнала в тази посока се опитвам да си поставям творчески задачи. В момента планирам един проект, който до голяма степен ще предизвика мен самата като човек, заедно с уменията ми. Ако всичко върви по план, предвиждам и евентуална изложба, свързана с дадения проект. Но за жалост все още не мога да разкрия повече информация. Ако ви е интересно можете да проследите случващото се около мен.

Къде търсиш и намираш вдъхновение?

Вдъхновение намирам във всичко. Като започнем от стъпките на хората и стигнем до цигареният дим. От детският смях до горчивите сълзи. Вдъхновявам се от допир, от мирис, от най-истинските неща. Защото фотографията ме учи не само да гледам, а и да виждам.

Кой е най-добрият съвет, който някога си получавалa?

“Не спирай да слушаш сърцето си” !

Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?

Яна Пенева и Любомир Сергеев! Споменавам тези имена, защото те ме карат още по-силно да обичам и вярвам в това, което правя. Начинът, по който Яна Пенева успява да рисува спомени и да преразказва историите на хората е уникален, а слушайки Любомир Сергеев да говори за вдъхновение и изкуство, създава у мен още по-силно желание да откривам нови светове. Избягвам подбора на определени снимки. Фотографът е този, който създава, той носи магията заедно с цялото си творчество.

Как започва един твой ден?

С усмивка и горещо кафе. Не съм от хората, които стават рано, така и не се научих. Обичам да планирам деня си предварително, въпреки че често се оказва много по-хаотичен от предвиденото. Има някакъв чар в това да се опитваш да овладееш хаоса в съзнанието си.

Какво те усмихва?

Хората, които не са твърде близо до мен вярват, че съм постоянно усмихната и щастлива. Изградена съм от позитивизъм. Усмивката в мен може да бъде предизвикана от всичко и всички, стига да произлиза от нещо истинско. Колкото и клиширано да звучи, важни са малките неща.