„Привет, аз съм Цвети, обичам да творя и да изразявам мислите си във фотография. По образование съм компютърен инженер, работила съм за малки и големи корпорации. От няколко години преподавам програмиране на деца и признавам, че малчуганите ме държат много в крак с днешния свят. Обичам да структурирам и оптимизирам, затова и последните ми фотографски проекти обединяват всичко, с което съм свързана: творчество, образование и преподаване.“
Какъв е светът на Homo technicus?
Светът на Homo technicus започва образуването си в началото на XX-ти век и днес е доста обширен – този вид се среща на всички континенти. Популацията му по последни изчисления наброява около 7,9 млрд. души. Този всемир е изпълнен с технологии и дигитални устройства и Homo technicus има огромно желание да ги притежава.
Защо снимаш? Какво ти дава фотографията?
Това е време за мен и моите мисли. Харесва ми самият творчески процес. От измисляне на концепцията, до изработването на макетите и самото заснемане на съответната серия.
Какво правиш различно от другите?
Различното е, че сериите ми са доста разработени и многопластови. Включват освен самите фотографии, така също и събития за деца и викторини.
Държа и на самото описание и/или заглавие на фотографията. За пример в Homo technicus проекта към всеки орган има кратко описание:
В проекта Homo technicus vs Homo sapiens, където представям репродукции на известни картини, съм измислила интересни заглавия. Като Мона Лиза, която в моя проект е Мона Липс, а Горгона Медуза е Горгона Неврона.
Ако можеше да имаш една суперсила, каква би си избрала? Как би я използвала?
Да летя. Обожавам да се качвам на върхове, покриви, високи сгради. Общо взето, харесвам да имам обширен поглед над дадено нещо – било то ситуация или гледка. Ако имам тази суперсила, бързо ще успея да се кача на някой покрив. Върхът бих си го изкатерила и сама, няма да ползвам суперсилата си там. Все пак като въображаем супергерой трябва да знаеш кога да си използваш дарбите.
За какво мечтаеш, Цвети?
За много неща, постоянно мечтая и фантазирам. Понякога съм наивен идеалист, който е главен герой в собствения си филм.
До какво води симбиозата между човек и машина?
Човекът като индивид се е променил доста в хода на своята еволюция – от първобитния човек през каменната ера; до епохата на металите; до древните цивилизации и Средновековието, достигаме до съвременната епоха, която е изпълнена с технологии. С други думи, стигаме до време, в което днес Homo вече не е „sapiens“, а „technicus“. Това е едно партньорство, което тепърва ще задълбочава отношенията си, и на мен ще ми е изключително интересно да изследвам в моите проекти.
Къде търсиш и намираш вдъхновение?
Навсякъде! Случвало ми се е да намеря вдъхновение, докато слушам музика; при разходка в природата; в разговор с приятел; на курс; та дори и в автобуса. Именно идейната концепция за Homo technicus ме връхлетя, докато пътувах за работа с градския транспорт. Може би ми помогна това, че всеки си гледаше телефона.
Но едно със сигурност установих за вдъхновението: както е дошло, така може и да си отиде и да не го помня. Затова си го записвам и когато започна работа по даден проект, задължително си преглеждам записките.
Има ли фотографски проект, който искаш да осъществиш?
Да, искам да направя такъв за изчезващите професии поради развитието на технологиите. С навлизането на приложения и машинарии нуждата от определена работна ръка намалява. Дали обществото е готово за това?
Кой е фотографът, на когото се възхищаваш най-много. Защо? Коя е любимата ти негова снимка и защо?
Не е един, няколко са:
Андреас Гурски – харесват ми темите, по които работи, особено за глобализирането на западната култура. Искрено ме е впечатлявало как фокусира дадена тема с една творба, като “Париж, Монпарнас”, “Рейн II” и “Kamiokande”.
Санди Скоглунд – Успява да трансформира своите видения във фотография. Любима нейна творба е “Отмъщението на златната рибка”.
Джеф Уол – Разказва цял филм в един кадър. Страхотни негови произведения са “След „Невидимият човек“ от Ралф Елисън, “Прологът” и “Наводненият гроб”.
Какво би искала да промениш в света?
Нищо, светът е такъв, какъвто трябва да бъде. Има си своя посока на развитие и аз вярвам, че всички ние, ако правим това, което искаме от сърце и душа, пасваме в него перфектно като пъзел.
Препоръчай ни книга/филм
Иво Иванов – Кривата на щастието.
Книга, изпълнена с разкази за реални личности. Съкровищница, архив за човешката воля и упоритост. Прочетох я на един дъх, но до ден днешен обичам да я разлиствам от време на време, особено ако имам някакъв проблем или драматизирам нещо от живота си.
Алекс Гарланд – Ex Machina
Научно-фантастична история за появата на AI и задачата да се определи и дефинира природата на такъв интелект. Харесва ми лекотата и красотата, с която е представен самият изкуствен интелект (с Алисия Викандер в главната роля). Филм, който в дълбината си търси индивидуализма и докъде може да стигне еволюцията на човешкия мозък.
Кой е най-добрият съвет, който си получавала?
Няколко са, според различната ми възраст, но за конкретния период са ми били полезни.
На 16 години. Когато прекалено се вживявах за дадена ситуация.
Хераклит: “Всичко тече, всичко се променя.”
На 19 години. Когато се чудех къде да продължа образованието си.
Баща ми: “Цветелина, София си е София!”
На 23 години. На опреснителен шофьорски курс:
Инструкторът: “Като не си сигурна какво правиш, просто спри за момент.” Съвет, който ползвам във всякакви ситуации, не само при шофиране.
На 27 години. На курс за самоусъвършенстване:
Лекторът: “Не си давай зор преди 30. Така или иначе не знаеш кой си.”
Задай си един въпрос и отговори…
– Следваш ли мечтите си, Цветелина?
– Да, винаги!
Повече за Цветелина можете да намерите тук:
Site: https://www.homotechnicus.net/
Автор: Вили Гутова